Луи дьо Фюнес или повече за инспектор Крюшо

На този ден (31 юли) през 1914 година във френското предградие Курбевоа се ражда актьорът Луи дьо Фюнес. Той е потомък на испански аристократи от град Севиля. Баща му Карлос де Фунес де Галарса е бил професионален юрист.
На 22 септември 1943 година Луи дьо Фюнес се жени за Жан Мопасан, племенница на Ги дьо Мопасан. От брака си имат двама сина – Оливие дьо Фюнес, киноактьор и Патрик дьо Фюнес, лекар.
Луи започва изявите си на сцената като като комик в парижките нощни клубове, работи в радиото и свири на пиано. След като завършва курсове по драма в „Симон“, решава че романтичните роли не са за него. Така той отново се връща към нормалния живот – става счетоводител, после работи като кожухар, чистач на обувки и търговец. Животът му обаче отного го връща на сцената – 27 години попада в театъра като декоратор. С времето получава роли в някои оперети. Дебютира на екран през 1946 година във филма „Изкушението на Барбизон“. Появява се в епизодични роли в 75 филма преди да бъде забелязан за първи път. Това се случва с комедията „Ни чул, ни видял“ през 1958 година, когато Луи е на завидните на 44 години, но това не му пречи да покаже качества на уникален комик.
След премиерата на лентата влиятелният френски вестник „Франс Диманш“ провъзгласява Луи дьо Фюнес за „най-смешния актьор на Франция, който нито е млад, нито е романтичен, нито е хубав, нито има коса… Но жена му още не се е развела с него, даже напротив – винаги присъства на снимачната площадка. Изглежда мосю Фюнес не може да се снима без нея.“ През 60-те години на XX век дьо Фюнес се снима в знаменитата трилогия „Фантомас“ на Андре Юнбел и в „Голямата разходка“ и „Глупакът“ на Жерар Ури. Тези два филма са били гледани от повече от 2 милиона зрители в Париж. Още повече, че в тях на Фюнес партнира другият знаменит комик – Бурвил.
През 1964 година Луи дьо Фюнес се снима в „Полицаят от Сен Тропе“, който положил началото на поредицата от филми с полицая Крюшо и неговата бригада. Почти двадесет години – от 1964 до 1982 години Фюнес радва публиката в шест серии с приключенията на смешния полицай.
Историята за появата на инспектор Крюшо на екрана е следната: през 1963 година Ришар Балдучи, сценарист, който прекарва ваканцията си в Сен Тропе, станал жертва на кражба – взели му камерата. За да подаде жалба, той отива в местната жандармерия, където обаче не могли да му помогнат. И така Балдучи заедно с режисьора Жан Жиро пише сценарий за жандармерията на Крюшо от Сен Тропе. Фюнес често снима с Жиро. Освен поредицата за Сен Тропе, те работят заедно и по „Голямата ваканция“ (1968), „Скъперникът“ (1980) и „Зелева супа“ (1981).
През 1982 година Луи и Мишел Галабрю в ролята на адютанта Жербер, се снимат в последния филм на Жан Жиро „Полицаят и полицайките“. По време на снимките на филма Жан Жиро умира. Филма завършва помощник-режисьорът Тони Абоянц. В самото начало на 70-те години Луи дьо Фюнес се снима много активно. Известни филми от този период са „Човекът оркестър“ (1970), „Полицаят се пенсионира“ (1970), „Лудостта на величията“ (1972), „Приключенията на равина Жакоб“ (1973). На 15 март 1973 година в ресторант „При Максим“ удостояват Луи дьо Фюнес със званието „Рицар на почетния легион“, с което обаче започва черният период в живота на актьора. Той практически спира да се снима, разболява се тежко – получава два инфаркта през 1975 година. По това време Жерар Ури планира да снима филм с участието на Луи „Крокодил“, но проектът така и не се осъществява. Популярността на Фюнес започва да угасва. Тъкмо когато Луи окончателно реши да изостави киното, да продаде къщата си в Париж, да замине завинаги в имението си в Нант и да отглежда цветя и пише мемоари, Клод Зиди кани актьора за участие в „Крилце или кълка“. Отначало Луи отказва, но скоро по време на кардиографско изследване му хрумнало, че докато сърдечната линия все още е крива, значи нищо не е свършено. Връща се в Париж и се възвръща към комичния си образ. През цялото време на снимките на филма Луи дьо Фюнес остава под лекарско наблюдение. Получава много предложения от театъра, но когато го попитали желае ли да се занимава с театър, Луи отговаря: „Това не е моето амплоа“.
В личния си живот актьорът е по-скоро тих и скромен. Като аристократ, който обожава жена си и къщата си в Нант, Луи живее не като в 60-те години, а като в 19 век. Не обичал да шофира, но често ходел на риболов и отглеждал рози.
Освен като актьор Луи дьо Фюнес е известен и като сценарист на филмите „Зелева супа“ (1981), „Замразеният“ (1969), „Оскар“ (1967) и „Големият ресторант“ (1967). Режисьор е на „Скъперникът“, (който има награда „Сезар“ през 1979 година за творчество), където изиграва незабравимата роля на скъперника Арпагон. Скоро след приключването на снимките на „Полицаят и полицайките“ на 27 януари 1983 година Луи умира в дома си в Нант от инфаркт. Погребан е в съседното на Нант градче Льо Селие.
И още събития, случили се на тази дата – 31 юли.
Вашият коментар