Д-р Мария Монтесори

Д-р Мария Монтесори (1870-1952) е уникална фигура в науката – тя е първата жена в Италия, която получава медицинско образование.

Мария Монтесори е родена на 31 август 1870 година в малкия италиански град Кяровале. Това е годината, когато Италия става единна страна и въздухът е изпълнен с надежда за прекрасно бъдеще. Баща й е Александър Монтесори, който бил бизнесмен и имал военно образование. Отделял голямо внимание за възпитание на дъщеря си. Майка й –еРенилд Монтесори – била грамотна, образована жена и сама обучавала Мария. Всеки ден тя напомняла на дъщеря си за бедните и постоянно се грижила за тях. Впоследствие тя напълно поддържа идеите на дъщеря си  и й помага в работата. Разказва се, че когато родителите й се скарвали, Мария винаги ги е помирявала. През целия си живот тя обединявала родителите и децата. На десет годишна възраст тя сериозно боледува, а когато става на 12 години семейството й се премества в Рим , за да даде на дъщеря си добро образование. Мария се влюбва в математиката и решава да постъпи в техническо училище за момчета. Тя искала да стане инженер, което не било обичайно за жени по онова време.  Тя не само попада в това училище, но го завършва с успех. И веднага след 1890 взема друго решение, което в последствие променя нейния живот.  След като интересът към математиката преминава, Мария се увлича от естествознание и избира, най-после, своята професия – решава да стане лекар.

На двадесет и седем годишна възраст тя постъпва на работа в психиатрическа клиника в Рим. Това става още един повратен момент в нейния живот. По него време децата със забавено умствено развитие били в психиатрическите клиники заедно с възрастните. Веднъж Мария вижда как след обяда децата обират трохите хляб от пода. Тази сцена потресла Мария, а съпровождащата я жена възклинала: “Какви безобразни деца!”. Но Мария Монтесори гледала на тази ситуация не с очите, а със сърцето си: децата нямало с какво да си играят. И тогава се появило предположението, че именно чрез ръцете децата развиват своя мозък. По-късно тази идея била потвърдена  на практика.

По време на работата си с умствено изостанали деца, Мария Монтесори намира книги на двамата французи Жан Пол Гаспар Итар и Едуард Сеген.Тя превежда сама техните работи, щателно преписвайки на ръка в дебели тетрадки 600 страници. Тези работи я вдъхновили. Именно от Сеген Мария узнава, че ако занятията се провеждат по специална методика, то “от сто идиота двадесет и пет стават, по същество, нормални хора. Тя интуитивно чувства, че тази методика може да се приложи и към нормални деца. Тя създава специално училище, а след това и медико-педагогически институт за умствено изостанали деца от бедни семейства и сираци, където разработва и прилага разнообразни дидактически материали, влезли в историята като “златния материал на Монтесори”. Благодарение на това става възможно онеправданите деца да се учат също толкова успешно, колкото и нормалните ученици.

Години по-късно като преподавател в Римския университет работи върху метод за възпитание на нормални деца и формулира педагогическите принципи на научен метод, който през 1906 г. за първи път прилага в реална среда. От 1909 г. започва да пише и издава книги, в които излага педагогическите идеи и наблюдения, продукт на цялостната й работа с деца. По-известни нейни книги са „Тайната на детството”, „Детето в семейството”, „Дом на детето”, „Поглъщащият ум”.

Жизненият път на Мария Монтесори свършва през 1952 година в Холандия, където е погребана, но нейните идеи продължават да шевстват по света. Вторият пик на нейната популярност започва в края на петдесетте години и продължава и до днес. Днес в света съществуват няколко стотици хиляди школи на Монтесори. В Хонландия, където действа център за подготовка на педагози по системата на Монтесори, те са повече от 200, но най-много такива школи има в Индия. В САЩ, Европа, Русия(Санкт Петербург, Омск), Китай работят специални фабрики произвеждащи нейните дидактически материали.

Д-р Мария Монтесори обединява родители и деца през целия си живот.