Днес » истински истории, приказки

Кривата лъжичка

публикувано от:  на март 5, 2015 няма коментари
Бои за коса от Agora BBeauty

сребърна лъжичкаИмало едно време една чаена лъжичка. Тя била най-обикновена лъжичка, освен че се чувствала необикновена. Било и малко досадно, че е родена за да гребва захар, да я изсипва в чая и след това да се потопи в горещата течност и да я разбърква. А след като се е опарила да лежи отстрани – ненужна и мокра. Водата, с която я измиваха след това, донякъде я пречистваше от мъчителното чувство. Но след това идваше още по-досадното време на дълго очакване, кога ще послужи изобщо отново за нещо. Лъжичката все си мислеше, че живота трябва да има някакъв друг, по-дълбок, по-разтърсващ смисъл.
Минало време в дълги размишления за смисъла на живота и копнежи по-специалната мисия в живота.
Един ден дошли гости и бил сервиран чай. Лъжичката не знаела дали да се радва, че ще прави нещо или да страда, че ще бъде използвана.
Дори не подозирала, че съвсем скоро живота и ще се промени.
Случило се така, че след чая, вместо да бъде измита и сложена в кутията, където живее, лъжичката неволно била изхвърлена през прозореца и паднала в градинката близо до улицата.
Какъв полет само… Зашеметяващо усещане… Нещо необичайно и неочаквано, което накарало лъжичката да изпита нови чувства и да си помисли…
Ето, това е!
Какво точно обаче не знаела…Затаила дъх и зачакала. Не и се наложило да чака дълго.
Две деца скоро я забелязали и започнали да си играят с нея. Ровели в пръстта с нея, сипвали вода и бъркали калта. Най-накрая се наиграли и я забравили в калта. Щастливия порив на лъжичката бил помрачен. Тя направо била в шок. Със съжаление си спомнила, колко по-добре и било в чая. След това поне я измивали, а сега лежала мръсна в калта. Дали изобщо някога ще се измъкне от нея?

На другия ден до градинката дошъл градинарят. Той грижливо отстранявал плевелите, поникнали сред цветята. Видял калната лъжичка и я изхвърлил в кофата за боклук, а след това и в контейнера за смет. Лъжичката съвсем се отчаяла, имало и по-лошо и от калта в градината. Започнала да си мисли, че това е краят, когато към контейнера се приближил един клошар, забелязал я и я взел. Лъснал я с края на дрехата си и я прибрал в джоба си. Лъжичката все още не знаела как да реагира на новата ситуация. Макар да не била измита, поне се чувствала малко по-малко мръсна и с усещане, че може би ще бъде и полезна. Тя още не знаела, че е сребърна лъжичка и това е някаква ценност за човеците, които разбират от това. Клошарят възнамерявал да я продаде, но не успял да осъществи намеренията си. Той бил нападнат от хулигани, които разхвърляли всичките му вещи, разтърсили го и когато от дрехите му изпаднала лъжичката, един от тях я взел. Тя тъкмо се опитвала да се справи с главоболието от сблъсъка в бетона, когато хулигана, започнал да я огъва, показвайки колко е силен.
След това пренебрежително я изхвърлил на улицата. Болката от огъването, била последвана от новия сблъсък със асфалта, а малко след това била сгазена от автомобил и отхвърлена в края на пътя. През нощта завалял студен, пороен дъжд и лъжичката безпомощна, наранена, изтерзана и съвсем отчаяна, треперела под студения порой, но той поне отмивал от нея мръсотията, и я карал да се чувства малко по-чиста.
Но от водата лъжичката потъмня, блясъкът и изчезна. Рано сутринта едно момиче се разхождаше по улицата. Беше свела поглед в някакви свои размишления. Видя лъжичката и я вдигна. Разгледа я. Изглеждаше като много преживяла лъжичка. В нея имаше някаква особена красота. Отнесе я у дома и грижливо я почисти до блясък.
Момичето не знаеше какво точно е преживяла лъжичката, но си мислеше, че каквото и да е то е твърде много за една лъжичка. Каза на лъжичката, макар да осъзнаваше, че лъжичките не могат да чуват:
-Вече никой няма да те наранява и използва. Ще бъдеш ценена и ще си почиваш.
Но всъщност момичето не знаеше, че лъжичките също могат да чуват, виждат, усещат.
А в този момент лъжичката не искаше да почива. Тя бе видяла много, много, твърде много за една лъжичка и вече бе разбрала, че няма по-хубаво за една лъжичка, от това да сипва захар в чая и да разбърква горещата течност. Но прие това, което й отреди момичето. Лъжичката се бе научила да приема. Вече не чакаше нещо свръх, което да осмисля живота й. Затова, когато един ден момичето извади лъжичката от кадифеното калъфче в което я държеше, гребна с нея малко захар и я изсипа в димяща чаша чай, а след това я потопи в нея… Това, което изпита лъжичката беше нещо невероятно.
Освет това лъжичката усети и нещо различно. Тя се почувства специално. Тази чаша чай не беше обикновена – тя бе специално приготвена с много любов, за един специален човек. Момичето си говореше с него, споделяйки какво чудо е тази крива лъжичка. И заради всичко преживяно тя е специална. Момичето искаше да подскаже на момчето, че е готова да преживее всичко с него. Беше готова, ако е нужно да се превърне в крива лъжичка за да му покаже любовта си. А момчето искаше да я предпази от всичко, за да не се случи това.
Чая изстина и лъжичката бе забравена в него. Но беше щастлива, защото беше усетила какво е любов. Наистина живота имал някакъв по-специален смисъл.


Share on Facebook!


Ако харесвате материала, бихме били благодарни да гласувате с бутончето +1 на Google.


Етикети:

==========
Digg this!Add to del.icio.us!Stumble this!Add to Techorati!Share on Facebook!Seed Newsvine!Reddit!



Вашият коментар:
Моля пишете на Български или комeнтара Ви няма да бъде публикуван!