Маските

През живота си човек слага много маски. Понякога е тъжен, а слага маската с усмивка, друг път не го е грижа, но трябва да се престори на загрижен. Свикнали сме с маските и ги сменяме интуитивно. Не е въпрос на лъжа, а често на любезност.

Има маски, които слагаме умишлено, за да ни е забавно. Това са карнавалните маски. Избираме образи, които харесваме и искаме да сложим. Или забавни маски, с които да е смешно.

Много хора са мечтали за карнавалите в Бразилия или Венеция. Тази година дори там не можеха да си ги позволят. Опустяха улиците, където трябваше да има веселие и карнавални дрехи и маски.

Вместо тях сложихме предпазни маски.
Пусти улици и хора в предпазни облекла и маски, заприлича на сцена от апокалиптичен филм.
Усещането е сюрреалистично, смразяващо, зловещо.

Животът замира.
Наред с негативите от заплахата, нека видим и позитивите.
Сами не можехме да се спрем от забързания си ритъм, да оставим привичките си, и да обърнем внимание на близките си хора. Е, сега имаме тази възможност.

Нека зад маските се крие не страх, а отговорност и надежда.
Нека оставайки си в къщи не спираме да се забавляваме. Весело може да е и в къщи.
Нека преосмислим живота си и важните неща.
Нека рестартираме.
И когато заплахата си отиде, да поемем към нещата, които винаги истински сме искали.