Празниците през декември

–
4 декември

Вмчц-а Варвара; Преп.Йоан Дамаскин
Варвара
Именници: Варвара

Обредна трапеза: в преметена стая, до прясно измазаното огнище на масата се нареждат медна питка, паничка с мед, сол, пипер, шише с вода

Варварица, Варваринден, Варвардан – в народните представи Варвара и сестра й Сава, чествана на другия ден, са двете сестри на св. Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: “Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава“. Тук в синтезиран вид е подсказано основното съдържание на обредността, типична за тези празници. На Варвара жените подготвят обредно вариво, както на Андреевден. В някои райони на страната месят питки, намазват ги с мед или рачел (сварев гроздов сок с парченца тиква, патладжан и др. плодове) и ги раздават на пътниците, за да отнесат със себе си болестта. За омилостивяване на шарката, вечерта срещу празника за нея се приготвя трапеза или се оставя през нощта медена питка на полица, за да я вземе баба Шарка, да си хапне и да не напада децата. В Западна България със същата цел на кръстопът нечетен брой деца палят огън, сваряват леща в гърне и прескачат три пъти огъня. Главня от него и лещата се пазят за лек против дребната шарка. Майките раздават царевични питки и ракия. В Кюстендилско момите-варварки обикалят по къщите и поздравяват домакините за празника. Те ги даряват с брашно, боб, сушени плодове, ябълки. В Южна България има обичай срещу Варвара да се слага обреден хляб (колак, кравай, харман) и да се кади с палешника. С него се цели осигуряването на плодородие и богат приплод на добитъка. На трапезата се пали свещ, приготвена от стопаните, която се запазва и се запазва и се пали при тежко раждане на добитъка, при гръм и градушка. В Югоизточна България стопанката храни рано сутринта кокошките в кръг със сварените вечерта зърна, за да се развъждат и запазват. В други райони на страната празникът се свързва с обичая полязване.

5 декември
Преп. Сава Освещенни и Нектарий Битолски
Сава
Именници: Сава, Савка, Владислав, Владислава, Слав, Слави, Славка
Празник, който най-често се свързва с Варвара и Никулден. На него обреди не се извършват. Обикновено Сава минава в приготовления за празничната никулденска трапеза. В някои райони на страната се празнува за сечено и порязано, затова се избягва да се сече и реже. Жените не пипат остри предмети (ножици, ножове, игли), за да не им причини зло Варвара.

6 декември

Св. Николай Мирликийски Чудотворец
Никулден
Именници: Никола,Николай, Николина, Ненка, Нина, Нено, Ненка, Нино, Кольо
Обредна трапеза: рибник (печен в тесто цял шаран), боб, сарми, обреден хляб
Св. Никола, рибен св. Никола ­ един от най-големите зимни празници с ясно изразен семеен характер. Посветен е на св. Никола – покровител на моретата, на моряците и рибарите. Най-типично за обредността е приготвянето на специално ястие – рибник. Жените внимават при почистването на рибата люспите да не падат на земята, защото се вярва, че ако човек стъпи там, той се разболява и умира. Костта от главата, която наподобява кръст, се запазва за лек против детски болести. На трапезата се поставят и постни ястия, както и специален обреден хляб (параклис, служба, богов, колак, Никулденски хляб). Рибникът и хлябът се прекадяват и от тях раздава. Всеки трябва да хапне риба – “На Никулден човек трябва да почопли зъби с рибя кост, макар и от боклука да я вземе“.

Никулден е един от българските празници, на чийто светец често се посвещава, в случай на преживяно тежко премеждие, избегната беда или изобщо “за здраве на къщата“, семейният обичай курбан. Никулденският курбан винаги е рибен, приготвен по определен начин. На него задължително се раздава. Канят се близки и роднини на трапезата. Често службата съвпада с именния ден на домакина (домакинята). В някои села в Пловдивско на Никулден жените палят свещи, раздават пити и ядене, целуват камъните или иконата на светеца и оставят дребни дарове (пари, цветя, пешкири).

В православния календар св. Никола Мирликийски Чудотворец е известен и като Николай Угодник. Кръстното му име Николай означава Побеждаващ. След праведен монашески живот Николай става архиепископ на гр. Мир, обл. Ликия (М.Азия), където умира през 342 г. Според едно предание той е човекът, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща и той омъжва трите си дъщери с подарените от св. Николай три кесии злато. На него се приписват и множество чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море от водната стихия. Затова на този ден се слага край на есенно-зимния риболов. Уловът се пренася в жертва на светеца. На този ден всички кораби в открито море спират, за да се почете патронът-светец.
15 декември
Международен ден на чая

20 декември Игнажден.В българската традиция Коледно-Новогодишните празници започват от 20 декември, най-популярен като Игнажден. Християнското название Игнажден идва от почитания в източноправославната традиция свещеномъченик Игнатий Богоносец. От този ден започват родилните мъки на Света Богородица. Затова обредните песни разказват „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Божича…“ Народното название Божич се ползва в някои райони за нощта на Рождество Христово и следващия ден. Но ако проследим обредите и народните вярвания за празника Игнажден, ще разпознаем под християнския пласт следи от древния култ към слънцето. Съвременният астрономически календар отбелязва деня на зимното слънцестоене на 22 декември. В народните представи, обаче, слънцето завършва своя път към зимата на Игнажден и се „обръща“ към пролетта. А това означава начало на новия стопански годишен кръговрат. Ето защо във фолклорната култура този момент се смята за начало на новата година. И в ранната утрин на Игнажден някога звучали типични новогодишни поздравления и пожелания: „Да ви е честита младата година!“ „На много весели години!“. Затова празникът на места се нарича „Млада година“, „Млад ден“ или „Нов ден“. Цялата обредност на Игнажден предначертава благоденствие през новата стопанска година. Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта. А в някои райони обредността продължава и през цялата нощ. Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка. Има обичай да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна с благословията за плодородие. Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома – огнището. Пак плодове се даряват на първия гост, който споходи дома на този ден. В по-ново време само случайността определя кой пръв ще дойде в дома на Игнажден. Но някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост. Защото народното вярване е, че ако първият гост е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома за цялата година. Затова в различните местни наречия гостът се нарича „спохожняк“, „полазник“ и др. Тъкмо той изрича всички поздравления и благословии на празника. И материализира думите си в обредни действия. Гостът трябва да изпълни всекидневен и дребен наглед жест – да разрови с клонка жарта в домашното огнище.
22 декември е посветен на великомъченица Анастасия, която е живяла през 3 век. Тя посветила живота си да помага на заточените и затворени в тъмници християни. Била е измъчвана заради вярата си и била осъдена на удавяне. Но станало чудо и пробитата ладия, с която била пусната в морето не потънала.

23 декември – почита се паметта на преподобни Наум Охридски, изживял последните години от живота си в манастира „Свети Архангели“ на брега на Охридското езеро.

24 декември – Бъдни вечер и препдобна мъченица Евгения. Известна е с това, че дълги години е живяла в манас тир преоблечена като мъж, дори е била избрана за игумен. Била е издадена от жена, която се опитвала да я прелъсти, неподозирайки, че е жена. Вечерта християнското семеййство се събира, къщата се прекадява с тамян, на трапезата се сервират седем постни ястия и всички чакат полунощ – Рождество Христово.

25 декември е Рождество Христово. Хората отиват на черква, където се отлсужват тържествени богослужения. Разменят се подаръци, всички празнуват раждането на младия бог. Именни дни имат Христо, Кристина, Кристиян, Криста, Божан, Божанка, Божил…

26 декември е вторият ден на Рождество, Събор на Пресвета Богородица. Вярващите се събират и прославят с песни Божията майка. Празненствата продължават.

27 декември е третият ден на Рождество. В памет на свети първомъченик и архидякон Стефан се празнува стефановден- празникът на хората с имена Стефан, Стефка, Стефания, Стоян, Стоянка.

28 декември – почита се паметта на мъчениците, изгорени в храма в Никодимия през 302 година по време на литургията срещу Рождество. С това се сложило началото на десет годишно гонение срещу християните от Максимиан.

29 декември е денят на светите младенци, избити от Ирод. Блажи се. Евангелието разказа, че когато йерусалимският цар Ирод научил за раждането на Младенеца, той се уплашил за престола си и заповядал да бъдат избити всички момченца във Витлеем и околностите.

30 декември – тачи се мъченица Анисия, Солунска светица. Тя получила в наследство голямо богатство, което раздала и се посветила на бедните и затворниците. Убита по време на гонения срещу християни по време на голям езически празник.

31 декември – тържествено посрещаме новата година!

между Коледа и Йордановден.

2,3,4 януари – през тези дни се е изпълнявал обичаят ладуване(топене на пръстените), разпространен предимно в Северна България и Средногорието. В него са участвали само моми, които са гадаели и са си пожелавали щастлива женитба.