„Плисковската розетка“ – ако трябва да посочим най-ранният български герб, най-подходящ би могъл да бъде точно този знак. В центъра на тази розетка ясно се вижда знака IYI. Той се среща сравнително често в Плиска и по-малко в Преслав. Доста от сегашните историци го инициират с великият древнобългарски род Дуло и го оприличават като негов герб или знак. Историкът Петър Добрев интерпретира написаното в/у него като „Иуви“, като така свързва с него често срещания израз Иювиги Кан – от бога поставения владетел. Иначе казано т. нар. розетка се смята за знак на българските владетели, по този начин личният аристократичен знак се превръща и в национален герб.
Гербове на областта Тракия – ІV-V век. Повечето от византийците не обръщали много внимание на гербовете. Тъй като западните рицари били със закрити лица заради шлемовете си и ги разпознавали по гербовете те се занимавали доста с украсата на своите отличителни знаци и инсигнии. Българските и византийските шлемове били обаче открити и не е било така необходимо по това време да имат сложни знаци.
Печат на княз Борис І Михаил (852-893).
Печат на цар Симеон І Велики (893-927).
Печат на цар Иван Асен І (1190-1196).
Пръстен-печат на цар Калоян (1197-1207).
Печат на Тертер (1280-1292).
Герб на „краля“ на България – 1295г., гербовник на Лорд Маршал.
Герб на Михайл III Шишман (1323-1330). Двуглавият орел е императорския герб и е заимстван от германските царе, които както българските са били импрератори (въпреки че германците произнасят цар като кайзер). Ето защо, те са имали орли на гербовете си.
Печат на цар Иван Александър (1331-1371).
Печат на Иван Шишман (1371-1395), билонов лъв.
Герб на императора на България – 1370г., Гелдренски гербовник.
Герб на България – XIV век, от пътепис на анонимен марокански пътешественик. Първият известен герб на България от ХIV в., след падането й под турско владичество.
Герб на България – 1450г. в „Олендорфски кодекс“, поместените два герба на България са коренно различни. Първият – в испански щит един над друг са разположени три лъва. Горната част на щита завършва с императорска корона. Вторият герб – също в испански щит е изобразен изправен, обърнат на дясна хералдическа страна коронован лъв. Щитът завършва с княжеска корона.
Герб на императора на България – 1483г., Общ гербовник, същият герб като този в „Орлонденски кодекс“ с три тичащи, разположени един над друг златни лъва върху испански щит, завършващ с императорска корона, намираме в ръкописа на Конрад фон Грюненберг „Allgemeines Wappenbuch“.
Герб на България – 1595г., Гербовник на Кориенич-Неорич.
Герб на България – XVII век. В Алтхантовия ръкописен гербовник в герба на България е изобразен изправен, обърнат на дясната хералдическа страна въоръжен и коронован червен лъв на златно поле. Тук за първи път срещаме раздвоена опашката на лъва, а короните са с изразено бароково влияние. Същите, явно повлияни от Алтхантовия ръкописен гербовник решения на българския герб, виждаме и в други писмени източници от това време.
Герб на България – 1603г., Белградски гербовник.
Герб на България – XVII век, от ръкописа на Берлинския гербовник от края на ХVІІ век гербът на България за последен път се появява като изправен, обърнат на дясна хералдическа страна, коронован и въоръжен червен лъв на златно поле, във форма на изрязан германски щит, завършващ с антична корона.
Герб на България – 1688г., Знаци и гербове, Янез В. Валвасор.
Гербове на Мизия, Тракия, Македония и Дардания – 1701г., от „Стематография“ на Павел Ритер- Витезович.
Герб на България – 1702г., „Стематография“, Павел Ритер-Витезович.
Герб на България – 1741г., „Стематография“, Христофор Жефарович. Българският герб с изправен лъв учвенчан с корона и поместен в „Книга Стемагография“, е ярък израз на стремежа на българите към национално обособяване. Книгата на Жефарович е чрък пример за професионализъм в гравюрата и познания за хералдиката. Влиянието й в Българското възраждане е неоспоримо – от Паисий и „История славянобългарская“, от преписите й, до фреските в Рилския манастир и до изработването на първия държавен герб след Освобождението т.к. това е и последният български герб преди възстановяването на Българската държавност през 1878г.
Герб на княз Александър І Батенберг – 1879-1880г., използван и като държавен герб.
Герб на Княжество България – 1881-1927г., използван неофициално. След възкачването си на българския престол княз Фердинанд Сакскобургготски променя някои основни елементи в държавния герб – в нарушение на Търновската конституция. Първоначално върху гърдите на лъва е монтиран малкия герб на Саксония. А по-късно, след брака на монарха с княгиня Мария Луиза през 1893 г. трилистниците от саксонската корона са заменени с бурбонски лилии. Отделно към короната са прибавени панделки (ленти) с националния трицвет и пискюли, които вече я правят царска.
Герб на Княжество България – 1879-1890г. Първоначално до изработването на герба се приема лъвът и щита от „Стематография“-та на Жефарович, монтирани в хермелинова мантия с княжеска корона над нея. По-късно в приетата форма на държавен герб ясно личи намесата на княза.
Герб на Княжество България – XIX вek, в тази форма на държавен герб ясно личи намесата на княза. Най-напред се изработва неговата голяма (тържествена) форма. Тя представлява германски щит, в който на червен фон е изобразен изправен, обърнат надясно, коронован, въоръжен златен лъв. Щитът завършва с княжеска хесенска корона и се придържа от два щитодържателя – два златни лъва, които държат в единия си преден крак турнирно копие с националния трицвет. Композицията отдолу завършва с декоративен фриз, върху който са стъпили лъвовете, и е монтирана в пурпурна хермелинова мантия, която завършва с куполообразна шатра, увенчана с хесенска корона.
Герб на Царство България – 1930-1946г. ХХІІ-то Обикновено народно събрание приема Закона за държавния печат. Той урежда въпросите около държавния герб, който е разработен в две форми – голяма или тържествена и малка. Тържествената форма намира приложение и в държавния печат, по проекта на Стефан Баджов.
Герб на Царство България – 1930г., малката форма на държавния герб е без щитодържателите и девиза.
Герб на Република България – 1946-1948г. Старият комунистически герб от 1946г. – заради премахната корона не е имало по-обиден за българската нация герб.
Герб на Народна Република България – 1948г.
Герб на Народна Република България – 1948-1967г.
Герб на Народна Република България – 1967-1971г.
Герб на Народна Република България – 1971-1990г., вариант. Комунистическия герб от 1971г., с датите 681-1944г. много точно и искрено оповестява раждането и смъртта на българската държава.
Официалния герб на България – одобрен от Народното събрание през 1997. Това е първият герб на България след края на комунистическото управление в началото на 1990-те. Точния вид на герба е предмет на продължителни спорове между политическите партии.

nag-school.org

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!

Подобни теми:

  1. Освобождението на България от турско робство
  2. България откри таланти
  3. Празниците през декември
==
==