Не всеки може да отиде сред природата. И всеки, който не може да се измъкне от бетонния капан търси оазиси в града.
Кадрите по-долу са провокация към размисъл по проблема. Ние се нуждаем от природа. Често с лека ръка се премахва педя земя, цвете, дърво с мисълта: Какво толкова, това е съвсем малко. Но малко по малко зелената мозайка се заменя със сива. Нека започнем обратния процес. Едно цвете, една фиданка, педя повече зеленина. Терасата, дворчето, кварталната градинка. Нека има оазиси в града

Й. Богомилова

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!

==
==