Не е ли уникална способността ни да се адаптираме?

Когато преминава един сезон и започва друг, усещаме малък дискомфорт, както сега след изтощителните жеги за хладня.  Като температура не е толкова студено – двайсе и няколко градуса си е чудесна температура. Но  твърде рязката разлика в температурата ни кара да  чувстваме студ.  Ако температурата по-плавно се променя, неусетно няма и да забележим, че се е сменил сезона. Но може би нарочно е така, за да събуди нашата бдителност.  А ние ще свикнем, ще се приспособим, ще се адаптираме.

И когато се адаптираме, есента ни се струва като второ лято и успяваме да се насладим на този прекрасен сезон. Все още достатъчно топъл, дърветата също постепенно се адаптират към идващата зима, по един вълнуващ и за нас начин… Докато позлатяват листата си, ние се радваме на красотата на това природно явление. Плавната смяна на цветовете на листата е едно вълшебство.  Затова и Есента често метафорично е изобразявана, като невидима художничка, която с палитра от топли цветове, минава и оцветява всичко по пътя си. Листопадите също са много красиви, и разходката по златистата шума. Само в града някои се дразнят от падналите листа и ги смятат за боклук.

Есента е и сладка. Плодовете,  тежки, медни сладки изкушават да ги откъснеш и опиташ. Позабравения колорит на приготвянето на зимнината също е очарователен.

За децата има още едно събитие през първия месец на есента.  Училищния звънец. Колкото и да не им се ходи на училище-мъчилище, щом звънеца ги събере след лятната ваканция изпитват едно особено чувство на носталгична радост. Пораснали, загорели със щури спомени от незабравимо лято се впускат в лудо наддумване. Отстрани това възторжено бърборене прилича на жужене на кошер.

Приятна адаптация!

©Септемви 2010, Й. Богомилова

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!

==
==