Забравени усмивки някъде там …

Какво ли не можеш да откриеш по време на разходка из шумния град … всякакви джаджи, монети … някой забравен часовник, дори и забравени усмивки … да – оставени по дърветата, по плочките в летния кът за радост и усмивки. Колко ли детски смях, веселие и топлота е събрал в себе си … колко ли е скътал тайничко в себе си за мразовитата зима … ?! Прииска ми се и на мен да се сгуша в тази мъничка къщурка, за да се порадвам заедно със слънчевите дървета наоколо, които плачеха от щастие … щастие, което подаряваха на всичко наоколо чрез своите паднали листа … своите паднали сълзици … Наскоро една приятелка намери часовник и ми каза, че са я учили, когато намери нещо – не трябва да го задържи за себе си, а да го подари на някой друг. Тогава и аз научих нещо от нея … сега аз намерих тези забравени усмивки и искам да ги подаря на вас …