01 Ноември Ден на народните будители

04 Ноември Световен ден на човека.

05 Ноември Ден на военната полиция

8 ноември

Архангеловден – Събор на Св. Арх.Михаил

Именници: Ангел, Ангелина, Михаил, Михаила, Гавраил, Радка, Радко, Рангел, Райчо, Райна, Огнян, Пламен, Емилия, Емил

Обредна трапеза: обреден хляб, червено вино, овче месо

Аралангеловден, Хрангелувден, Рангеловден, св. Рангел, Събор на св. Архангел Михаил ­ основната насоченост на обичаите през този ден и името на празника се определят от народното вярване, че св. Рангел е един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Той вади душата на човека и затова е наречен душевадник. В много райони на страната на този ден се коли курбан за светеца, правят се обредни хлябове, чиято пластика е сходна с тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен. Най-често те се наричат Рангелово блюдо, Рангелов ляп, параклис. Най-възрастният в дома чупи обредния хляб на кръст, полива го с вино и благославя: Св.Архангеле, св. Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!…. Раздава се жито, което всеки поема с две ръце ­ за да бъде изобилно, и нарича: Колкото зърна, толкова купи и здраве. С Архангеловден е свързана и една от най-големите задушници през годината ­ Рангеловата ЗАДУШНИЦА. На този ден се провежда тържествена служба в църквата, след което започват гостуванията у именниците. На много места се организират селски сборове, правят се служби за здраве.
Според православната църква св. Михаил е един от седемте първенствуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господа. В иконографията той се изобразява с копие в ръка, тъпчещ с крака дявола. Архангел Михаил представя божието слово, архангел Гавраил е носител на Божиите тайни, Рафаил ­ лечител на недъзите, Уриил ­ просветител на душите, Салатиил е молител и застъпник пред Бога, Иехудиил е прославящ Господа, а Варахиил е подател на Божиите благословения. Ангелите са пазители на човешкия род, а всеки човек получава с рождението си по един ангел ­ пазител.

10 ноември Ден на младежта

Св. Апостоли Ераст, Олимп, Родион и др

Именници: Милан, Минка, Минко, Минчо

 

11 ноември

Мчц-и Мина, Виктор, Виктория,  Минка и Викентий Преп. Теодор Студит; Мчц-а Стефанида

Именници: Виктор, Виктория

13 Ноември Коледни заговезни1

14 (или 11) ноември

Св. Ап. Филип; Св. Благов, цар Управда – Юстиниан

Ден на качеството, Мартинци

Именници: Минчо, Минка, Филип

На места в Западна България се празнуват за предпазване от вълци като най-таченият е средният ден, наричан Мартиньок. В Плевенско на Мартинци се принася жертва черно пиле за предпазване от кокошата болест, наречена Мрата, Мратинци, Мратиняк. Пилето се коли от най-старата жена вкъщи и то през прага на вратата или зад вратата. Главата, краката, перушината и воденичката на пилето се запазват и се използуват за лек. В народните представи нощите от 14 (или от 11 ноем.) до 21 ноем. са много по-лоши от Мръсните дни, защото през тях човек може да се разболее от различни болести.
На 14 ноември в християнския календар вярващите заговяват за започващия на 15 ноември Коледен пост, който трае 40 дни.

16 ноември

Св. Ап. и ев.Матей

Именници: Матей Матю

19 Ноември Празник на сухопътните войски
20 Ноември Ден без тютюнопушене
21 Ноември Ден на християнската младеж и семейство

23 ноември

Св. Благов, княз Александър Невски, Св. Анфилохий Иконийски и Григорий Акрагантийски

Именници: Сашо, Сашка, Цанко Александър, Александрина,

24 ноември

Света Катерина – Вмчц-а Екатерина; Вмчк Меркурий

Именници: Екатерина, Катя

Чества се като Мишинден в Източна Тракия, в Пловдивско е известен с някои обичаи за предпазване от шарка. Тогава жените приготвят и раздават намазана с мед пита.
В православния календар 24 ноември се чества в памет на Великомъченица Екатерина (IV в.) ­ девойка от александрийски царски род. Тя влиза в диспут с езически жрец, печели го, но въпреки това е осъдена на смърт и убита жестоко.

25 Ноември Климент
26 Ноември Стилиян

30 ноември

Андреевден – Св. Ап. Андрей Първозвани

Именници: Андрей

Обредна трапеза: варени житни и бобови зърна, прясна пита

Андреювден, Ендрювден, Андрея, Андрей, Ендрин, Ъдрей, Ендрей, Дреювден, Едревден, Мечкинден ­ в народния календар Андреевден се приема като начало на зимния празничен цикъл. В цялата страна той се свързва с вярването, че от него денят започва да расте колкото просено зърно, а слънцето да помръдва както пиле в яйце. За да наедрява реколтата, в навечерието на празника стопанката слага на огнището и вари в ново гърне жито, царевица, боб, леща и др. На сутринта готовото вариво се изяжда вкъщи, като всеки най-напред хвърля малко нагоре в комина на огнището с пожелание да израснат високи посевите. На места от обредното ядене се раздава за здраве на съседите, а другаде е точно обратното ­ не се дава от него на външни хора, за да не се изнесе плодородието от дома. От обредното вариво се дава на домашните животни и на кокошките, за да се плодят. В планинските райони (Котленско, Тревненско и др.) и в Западна България празникът се знае още и като Мечкин ден, почитан за предпазване от мечки.
Според православната църква св. ап. Андрей Първовенчани е ученик на Христос, един от Дванадесетте апостоли, брат на ап. Петър, който проповядва христ. учение сред балканските и причерноморските народи-скитите. Разпнат е на кръст в гръцкия гр. Петра. Кръстът му, имащ формата на буквата Х , е известен в иконографията и средновек. изкуство като Андреев кръст. След падането на Византия скитите, сред които проповядва ап. Андрей, стават славяни, а той ­ покровител на Русия

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!

==
==