Тръгнеш ли по една пътека, вървиш, вървиш накъдето те отведе… Къде ли?

Все някъде, където където може би е стигал друг


И искайки пак да се завърне, си е направил малък дом

Не смееш да поседнеш, да не развалиш, кацналите като пеперуди листа.

Всяко неповторимо и красиво


И макар, че си стигнал там където бил е друг, той едва ли е виждал точно тези листа, точно с твоите очи с твоите мисли. И макар подобни, едва ли е изпитвал същите чувства. И по утъпкана пътека може да откриеш нещо невиждано.   И дори да е нещо, което си виждал,  виждайки го отново, пак да му се радваш по нов по-различен начин. Приключението не е в далечни екзотични земи. Приключението е в очите  и сърцето на търсача на приключения.

© Ноември 2010, Й. Богомилова

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!

==
==