Като детска игра

Утро , като дете на една година все още мисли за игри. Всъщност не все още… Надяваме се винаги да вижда нещата през очите на дете.  Има какво да научим от децата. Да бъдем по искрени и спонтанни,  да общуваме по-лесно, да се забавляваме, да се учим превръщайки всичко в игра.

Всичко може да се превърне в игра. Едно кексче, с една бонбонена усмивка върху него, веднага променя настроението.  Да се радваш на тортата или да питаш и отговаряш откровено като дете, да нарисуваш утро, да повярваш във вълшебство скрито, в малки магически шишета….  Споделени мигове, които освен че са приятни, зареждат и карат да се замислиш, и да направиш по едно малко или по-голямо откритие, пораждат идеи и мотивират да се върви напред, нагоре, нанякъде….