Св. Св. Кирил и Методи – създателите на славянската писменост

На 24 Май славим делото на солунските братя св. св. Кирил и Методий, като създатели на славянската писменост. Фактически те не са създали азбуката на която пишем днес, а  глаголицата. Но все пак Св. Св. Кирил и Методи са инициатори на делото,  което е довело до това ние да имаме собствена азбука.

Братята равноапостоли са канонизирани са като светци заради превода и разпростнанението на църковни книги на старо-славянски език  и за разпространението на християнството сред славяните.
Св. Методий е  е роден през 810 година, а  Константин е роден през 827 година и  към края на живота си приема името Кирил. През 862 – 863 г. Константин-Кирил Философ създава  глаголицата, като предава точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.Това е началото на  просветителското и книжовно дело на Св. св. Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги: т. нар. Изборно Евангелие, Хризостомовата  литургия, Служебник, части от Псалтира и Требника.
Старобългарският/старо-славянски-Old Slavic, Altslawisch/ е първият фиксиран писмено език, от който са произлезли славянските езици, включително и българския и руския.
Св. Кирил е  е бил много начетен, и може да се каже, че е бил полиглот. Няма как да се измисля нова азбука без да се има познание върху вече съществуващи писмености.  Трябва да имаш поглед върху начина на съставяне на азбука,  преди да започнеш да твориш нова. В различните азбуки и култури, някои звуци и букви имат сходство, други са напълно уникални.   Най-древните писмености са били пиктографски символи, които с времето са се опростявали за да се изписват по-лесно.
Невероятен е жеста на Св. Кирил да направи на друг народ писменост- това дава независимост и свобода. Но навярно поради това, че глаолицата не е била писменост възникнала и следвала естествения ход на развитие , тя не се е наложила и днес пишем на кирилица. Но в  чест на делото на Св. Кирил да даде на един народ писменост, тя носи неговото име.

Учениците на солунските братя са продължили започнато от тях дело. Климент, Наум, Ангеларий  са   създали  нашата азбука.   Създаването на културна основа, каквато е писмеността,  е дълъг и сложен  процеси  няма нищо странно в това, че една писменост не е дело на един единствен човек. Живата азбука продължава да се развива да се пригажда към потребностите на  говоримия език, иначе би се превърнал в една отживелица – разбираема за малцина.

Да оставим на историците и езиковедите да разнищват в детайли подробностите около фактите, както и да ги тълкуват пристрастно. Защото  както очевидното може да се пропусне, така и да се види сходство там където го няма.
Непрекъснато излизат нови факти, или пък се разкриват заблуди както навсякъде, така и в историята на българската писменост.

Гордеем се с делото на Кирил и Методий, но все ще се намери някой да каже, че те не са българи. И какво от това? Има ли лошо в това някой да е помогнал в развитието на българската култура и просвета? Никоя затворена култура не оцелява дълго. Отворената, култура, сътворявана от космополитни личности е тази, която има бъдеще.
На 24 Май славим и учениците на солунските братя, както и на всички, които са останали безименни в този културен процес.
Гордеем се, но не с онази гордост на самозабрава, а чистата и светла радост, че е сътворено нещо добро.  И е хубаво използвайки това културно наследство, да го използваме за достойни за гордост на идните поколение дела. Да внимаваме какво пишем, защото писаното слово остава.

Й. Богомилова