Да погледнеш слънцето в очите
Днес имаше много разочаровани след нощното бдене край морето. Слънцето не се показа в уречения час и си тръгнаха тъжни.
Още вчера след дъжда и облаците, си беше рисковано начинание и стоенето на плажа и шанса да се види изгрева.
Но авантюризма и надеждата явно са по силни от метеорологичните дадености и по цялото крайбрежие имаше доста хора.
Тези, които останаха няколко минути повече, дали заради търпението си, вярата си, или просто добрата компания в която е все едно какво става, се насладиха на изгряващото слънце. Неповторим спектакъл, както всеки ден.
Мъглата рисуваше мистични пейзажи. Чайките планиращи високо може би виждаха това, което за нас оставаше скрито.
Слънцето го нямаше. Но се беше съмнало и то очевидно беше някъде там. Върховете на няколко купести облака порозовяха и това ми стигаше. Чувствах се прекрасно.
И точно тогава то изгря, неочаквано.
Еуфорията от възгласите заглуши музикалния фон.
Слънцето успя да ни изненада. Очаквано – то се криеше. Неочаквано – разкри блясъка си.
И вече не можеше да се гледа право в очите.
Й. Богомилова, ©2011г.
Вашият коментар