Поздрав от бъдещето

Събуждам се със странно усещане. Поглеждам календара, изписващ странна дата. Скачам от леглото и поглеждам навън с убеждението, че ще видя хора облечени с футуристични дрехи, и коли летящи над улиците. Но виждам само обикновени хора по обикновени улици , а над тях летят обикновени птици.
Потръпвам, сякаш съм се завърнала в миналото. Но тогава осъзнавам: Датата си е съвсем обикновена за днешния ден. Просто някъде между съня и пробуждането съм се изгубила във времето.  Спомнила съм си детските мечти за днешното време и футуристичния вид в който сме си ги представяли.
За трети път за няколко минути ме озарява прозрение.  Та ние сме в бъдещето. Просто сме преминали така плавно в него, че чудатите новости вече не ни изглеждат странни.

• Нима, когато бях дете и нямахме телефон в къщи бих предположила, че един ден ще имам телефон в джоба си?
• Или пък, когато и идея си нямах какво е компютър бих допуснала, че с едно кликване на мишката/колко странно би ми прозвучало тогава/, ще се свързвам с непознати за мен хора от другия край на света.
• Или пък, че ще се лекуват болести, които тогава бяха неизлечими.
• Нямах представа, че ще може да се измисли синтетичен сладък вкус и аромат наподобяващ ягоди.
• А интерактивните играчки, които днес забавляват съвременните деца, надминаха мечтите ми.

Поех си дъх и извиквам:
-Добро утро-о-о-о ден … Ден, който е част от миналото и бъдещето, но преди всичко си моето Днес. Благодаря ти, че те има – ден изпълнен с чудеса.

© Й. Богомилова