По жицата

Кръстосано от жици небе. Стълбовете, като фарове изправени в  океан от информация.
Жиците, като платна са опнати за през него.

Птиците, като през  пространствен лабиринт летят. И летят ли или са в безкрайна клетка?

По жицата втурва се лоза. Да даде живот на сочни гроздове.

И слива се с плетеницата и става плет – капан за птици, мисли, и потоци информация.
Тече потока уловен по жицата. Влива се през сетивата ни, улавя ни невидими капани. И де е тази лястовица бяла, която погледа далеч ще отведе. В простор, където няма жици, плетове, прегради….

Й. Богомилова