Сирни заговезни

Днес е Сирни заговезни. Сирни заговезни е празник с променлива дата в народния календар. Празнува се седем седмици преди Великден и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. На празничната трапезата се слагат само постни ястия, също така млечни и яйчни продукти. На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прощавай, мале, тате”. „Просто да ти е, Господ да прощава” пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка. Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството. В седмицата преди Сирни заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан „хаджия”, и „кукерска булка” или „баба” – мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце. Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за „последно облажаване”. За последно може да се хапват млечни храни. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

Характерен обичай за този ден е запалване на празнични огньове. На тях се събират мъжете, всеки от които върти около главата си запален факел. По този начин се прогонват болестите и бълхите. Обичаят се нарича оругльоване, а запалените факли оруглици.

Сирни заговезни е – ден за прошка. Нека простим и ни бъде простено!