Христо Ботев – „в бой за свобода“

Христо Ботев сам е предрекъл своята съдба в стихотворението си „Хаджи Димитър“. Вдъхновен от подвига на свой съратник, Христо Ботев написва най-вълнуващата ода за „тоз, който падне в бой за свобода“. Не е странно, че един поет е и революционер. Поетите са чувствителни души, в друго свое стихотворение „На прощаване“ сам казва “ та сърце майко не трае…“. Много от загиналите „в бой за свобода“  на България са поети. Не са траяли да стоят безропотно, не им е било достатъчно да излеят мъката си в стихове, но са тръгнали в бой, за да постигнат това, което сърцето им е жадувало – Свобода. Думата „Свобода“  се е веела на българските знамена – „Свобода или смърт“. Друга алтернатива няма за неспокойните духове – живот в робство за тях е равно на смърт.

Днес Христо Ботев ни остави в наследство своите вдъхновяващи стихове, но и плода от написаното върху хартия – подписаната с кръвта си Свобода. Ние, родените в свободни времена, не знаем какво е да я нямаме, но след като сме я получил в наследство, трябва да я пазим и ценим. Нека саможертвата на Ботев и безброй знайни и незнайни герои не е напразна. Героите са хора, като нас и те са имали своите човешки радости и тревоги. Те не са се жертвали затова, да станат герои. Те също са се страхували и са имали своите колебания, но героя е човек който преодолява страха и колебанията си вдъхновен и поведен от силната идея на една голяма кауза – Свободата… „Пък каквото сабя покаже…“

Да си припомним най-лиричното четиристишие в нашата поезия, невероятната картина, която няма как да не си представим:

Настане вечер – месец изгрее
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен.
/Хаджи Димитър/

На фона на тази невероятна природна картина Ботев градира чувството, защото в хармоничната природа витае човешка драма, краят на която е близо:

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци за него песни пеят…
/Хаджи Димитър/

Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен;
аз може млад да загина…
Но…стига ми тая награда –
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода…
/На прощаване/

Ние сме този народ и сега е това „нявга“. Нека почетем Ботев и всеки паднал в бой за свобода.

Й. Богомилова