Подкитенчетата
Подкитенчетата

Хей, яйчице, имаш ли си сърчице … А дали пък хората не правят сърцето с всичките си усмивки, весели мигове да се събереш с хората, които обичаш, за да нашарите заедно яйчицата за един от най-светлите български празници – Великден, както е в дома на семейството на Вероника Христова, която разказа своята Великденска приказка, а тя започва ето така:

„В едно красиво градче, в една спретната къщурка, под един голяяям орех в навечерието на Възкресението Господне пред печката запалена с дръвца  стояха скупчени много хора. Това бяха една баба с нейните деца, внуци и правнуци. Децата играеха нетърпеливо и чакаха да видят нашарените яйца, за който обаче трябваше много търпение и време. Баба Цанка така й казваха всички в Долна баня ( град известен не само с писаните яицата, а и с многобройните ята от  щъркели), рано рано беше приготвила яйцата. Те трябваше да са сурови и затоплени във фурната на печката, затоплени до такава степен че да не изгарят ръцете ни, Ася няй-голямата й внучка донесе восъка, за да го разтопи. Цветелина по-малката пък дотича с тетрадката с оделите за яйцата. Руми по-голямата дъщеря следеше дали всичко се изпълнява стриктно. По- малката дъщеря Мая донесе преждата за подкитенчетата, на който баба Цанка от младини е майсторка.

Подкитенчетата са мъжко и женско яйце, които се изработват специално поръчани от младо семейство за техните кумове. На празника младоженците ги отнасят като подарък с бяла кърпа или покривка за маса. Затоплени яйцата, но не сварени се изписват с писалки, в които има копринен конец, по който се стича разтопения восък. След това се варят с боята ( червена памучна боя). Когато са сварени и изстинали яйцата се търкат с кърпа, за да падне излишния восък. Преждата е пъстра, разноцветна и нарязана на малки снопчета. Лепи се на подкитенчетата с омекнал восък. Оформят се мъжкото и женското.

И след като всичко е готово баба Цанка е  доволна от свършената работа и от това че е предала обичая и техниката на младото поколение. Така приключва шаренето на яйцата в къщата под големия орех. Всички помагаха… двете дъщери на баба Цветанка Спиридонова, двете внучки, а аз  бях налюдател, разказвач и детегледач на петте пра- внучета на най- добрата баба.

К. Герчева, Април 2012

Снимки: Личен Архив