Живеем в чуден свят на безплатни неща и подаръци. Какви късметлии сме, че живеем в такова време, когато хората са толкова безкористни да ни правят подаръци, дори когато не ни познават.

Отвред ни се усмихват доброжелателно и ни дават безплатни неща, просто ей така защото сме им симпатични.

Защо,  щом вече хората са добри и щедри, ние все още сме нещастни?

Всъщност от доброта ли са всички тези подаръци и безплатни неща? Не се ли възползват от нашата слабост да копнеем за подаръци? Малцина не обичат да получават подаръци.

И уж сме умни, знаем че безплатен обяд няма, но наивно и с радост  общуваме с тези, които предлагат безплатни неща: Какво толкова, нали е безплатно, не съм длъжен с нищо след това…

Но безплатните неща не са просто безобидни вещи и услуги. Щом някой е преценил, че може да направи нещо безплатно за непознат, значи той е заложил капан, нещо зарибяващо,  нещо като дрога,  която ще доведе до пристрастяване.

Не е ли странно, че на нов клиент се дават подаръци  за това, че са лоялни клиенти. Та какви лоялни клиенти могат да са, току що регистриралите се клиенти? Но хвалбите са също красив подарък,  за който сме жадни.

Имаме нужда да ни ухажват – колко сме умни, коректни, лоялни, постоянни, разбиращи, стилни,  и т. н.  И ако ги чуваме тези думи всеки ден едва ли биха били толкова важни за нас, че да могат с тях да ни изкушават.

Понякога,  когато видя реклама на продукт, който ползвам се чудя защо ми го рекламират, аз така или иначе го ползвам. После осъзнавам, че може би го ползвам, защото в началото съм го опитала, било то заради реклама или намаление … А ако спрат да го рекламират, току някой  с по-интересни „подаръци“ би ме похитил  на негова страна.

И така, във чудно време, като Алиса в страната на чудесата, отвсякъде виждам и чувам:

Изпий ме! Изяж ме…Аз съм твоят подарък.

Й. Богомилова