Арбанаси

Село Арбанаси е обявено за архитектурен резерват и е включено в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
      Арбанаси е колоритно селце, разположено на едноименното, скалисто плато на 4 км североизточно от Велико Търново. (Ориентирайте се на картата къде се намира Арбанаси). Селото има атмосферата на възрожденска архитектура от 16-17 в. В него можете да се насладите както на архитектурните обекти, така и на живописната природа. Къщите са скрити зад непрестъпните като креепости, високи каменни огради, но в дворовете е уютно с красиви градини. Стените, прозорците и таваните са украсени с майскорски дърворезби.
      Богатата архитектрура и петт черкви, доказват според съхранените летописи от различни векове, че в Арбанаси са живели големци, потомци на първозаселниците от боляри и просветни хора. Черквите са от края на 16 и началото на 17 в. Зад обикновените на външен вид зидове, през оковани с желязо дъбови врати се влиза в помещния с богато изографисани и украсени с невероятно красиви дърворезби и живопис.
      Най-старата черва е “Рождество Христово”. Тя е и с най-красиви стенописи. “Св. Архангели Михаил и Гавраил”, пък е най-голямата черва. Най-малка е "Св. Атанас", построена през 1637 г. Църквите "Св. Георги" и "Св. Димитър" са съответно от 1661 г. и 1612 г. В близост до селището има и два действащи манастира от същото, като църквите време – Св. Николай и “Успение Богородично. В Арбанаси са 80 запазени къщи, от които 36 са национални паметници на културата. Две от най-интересните са къщите-музеи – Костанцалиевата и Хаджиилиевата.
      Според преписки и летописни бележки върху църковни книги от 17 и 18 век. Арбанаси достига своя икономически разцвет през втората половина на 17 век и до края на 18 век. Тогава селото имало над 1000 къщи. Развити били и занаятите, сред които и медникарството и златарството. Тук отглеждали и много буби и произвежданата коприна, изнасяли в Цариград и Италия. В този край и лозарството се е развивало. Най-добрите лозя се намирали около Балъковата чешма, Орелчето, Камъка, Чуката.
      Арбанашките търговци джелепи са били търсени в цялата обширна империя. Мнозина от тях продавали и в Багдад, Индия и Персия.
      Кърджалийските нападения през 1792, 1798 и 1810 г. разграбват и опожаряват селото, а епидемиите от чума и холера довършват разрухата. Най-богатите търговци се изселват във Влашко и Русия. След 1810 г. започва ново заселване от българи, които слизат от Еленския и Тревненския балкан. Но до някогашния блясък и икономически възход не се достига, още повече че с Гюлханския хатишериф от 1839 г. се отнемат привилегиите на селището. Развитието на дребното занаятчийство след Кримската война тук почти прекъсва.
      Сегашното население на селото е 310 жители. Те отбелязват празник на селището си на 15 август - Голяма Богородица.