Резерват Мадара

Национален историко-археологически резерват Мадара се намира На 1,5 km източно от село Мадара, 15 km източно от Шумен (Ориентирайте се на картата къде се намира Мадара). Резерват Мадара е богат на археологически паметници датирани от IV хил. преди Христа до XV век.
      Освен уникалния релеф на Мадарски конник могат да се видят още светилища, езическо капище, християнски черкви, параклиси, тракийско селище, римска вила и крепост (2-5 в.), старобългарски дворцов комплекс, църкви и манастири, крепостни съоръжения, култов център на I българско царство; скален манастир (12-14 в.). Също така има средновековна крепост с името Матора, средновековен манастирски комплекс на скалния склон, археологически находки от неолита и енеолита.

Мадарският конник

      Мадарският конник е средновековен каменен релеф върху северозападния склон на Мадарското плато, 1,5 км. източно от село Мадара (Шуменска област). Изсечен е в отвестна скала на височина 23 м. от основата.
      В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня. Може да се приеме, че релефа символизира победа над врага. Надписите около него, изписани на гръцки език, разкриват подвизите на трима български ханове – Тервел, Крумесис и Омуртаг.
      Проучванията и датировката, подкрепят тезата за прабългарския произход на релефа. Предполага се, че е изобразена победа на хан Тервел.
      Мадарският конник е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното природно и културно наследство.
      Всички паметници от Мадара и околноста са пряко свързани с бита, културата и религията на българите. В продължение на столетия Мадара е била духовен център на езическа и християнска България. По времето на цар Иван Шишман, на мястото на днешното село е съществувала крепостта Мадара (Мадра, Матерн).Мадара се споменава в османотурски документи от 1481 като Матара.
      Днес в с. Мадара живеят около 1600 души. Въпреки многовековната история в селището няма храм. През 1996 е създадена фондация „Св. Георги Победоносец”, за събиране на средства и построяване на храм.