Пътешествие до Италия - втора част
След едночасова разходка там отново бяхме на път, за да потеглим към Пиза, където попаднахме в Двора на чудесата, привличащо всички с наклонената кула, която по всички закони на физиката до сега да е паднала, но уви ... мисля, че след всички направени снимки на подпиращи я хора до сега е имало много придържащи я :) .
Вечерта всички уморени отново се оттадохме на прегръдките на Морфей, за да ни събудят нежните гласчета на песнопойни птици, които ни привикваха във Флоренция ... град – музей под звездите, където на всяка крачка можеше да видиш красива статуя на мъже и жени, безброй църкви и катедрали, дома на Данте Алегиери и разбира се църквата, където се е запознал за първи път със своята муза Беатриче ... младо момиче с руси коси и изключително красива. А един от най-интересните символи на града е фигурата на един фонтан – глиган, за когото има две поверия – първото е, че ако погалиш зурлата му, то ще се върнеш във Флоренция, а второто – да сложиш монета в зурлата му и ако падне в решетките отдолу, то всички желания ще ти се сбъднат ... и мнозина си правеха снимки около него, а безброй сувенирни ключодържатели бяха с неговия облик.
Но където и да пожелаете да си хвърлите монетите, както беше казала нашата екскурзоводка е много по-добре да ги дадете за един италиански сладолед, чийто вкус е неповторим, какъвто беше вкуса и на италианските пици, пастата, виното, капучиното и кафето. Вкуса на кафето беше наистина силен и много ароматен. Самите италианци не сядат за дълго на кафе, а напротив – след работа за 5-10 минути си пийват кафето на няколко глътки. Дори можеше да видиш две цени – цена, ако си пиеш кафето на крак или ако сядаш на маса в заведението.
Капучиното им не е кафе с мляко, а кафе с млечна пяна, която не спадаше до последната глъдка кафе.
А италианците ... много изискани хора, облечени със стил и вкус, пазещи грижовно миналото, настоящето и бъдещето си. Впечатление правеше, че основното им средство за движение бяха колелата и малки моторчета, удобно средство за движение сред забързаното ежедневие и малки улички. Можеше да видиш елегантна дама или господин не на друго, а на колело.
А когато нарочно се губихме измежду уличките на Флоренция, красиви паркове за почивка и игра за децата се откриваха пред погледите ни, а накрая се отправихме към най-високата точка на Флоренция – площада Микеланджело, от където се откриваха невероятни гледки на цяла Флоренция и протежението на река Арно.
На слизане Слънцето вече поемаше своя бавен път към хоризонта, за да поемем и ние отново към България ...
...Вижте началото на
Пътешествие до Италия
