Някъде в полето

Някъде в полето погледа се ширва по зеления необяд и стига до далечните хълмове. Посяда на сянка, унася се от сладка умора или се взира в езерото и прави "жабки" с камъчета.
       Някъде в полето черен път извива спомен от дървени колела, и кротко хрупат паша животни непознати за градския човек.
      Някъде в полето в стройни редици, зреят на слънце лозя и пшеница.
      Някъде на път към село открих този слънчев свят.
Някъде където момичета с коси, като узряло жито танцуват и пеят, като самодиви.
       Изгубвам се в зелената забрава, но нещо тихичко ми казва, като щурче напевно ми подсказва...
"Не беше ли тръгнала към баба?"Като в приказка улисана по пътеки невидими оплетох се...

...Следва...