На гости при баба

      Но събудена ще се завърна, пред старата порта ще се спра. И баба ще ме посрещне с просълзени очи. И усещам нещо, което със думи, не може да се опише. Не спомени баба ще ми разказва, а сили ще ми прелива, от корените направо.
      Аз рядко тука съм идвала, свои спомени нямам. Но всичко тук е пропито със тях, и нямайки ги, аз ще ги получа, като скъпоценно завещание.
      Баба изважда грижливо пазени, писма, снимки и картички. Всичко което, като вест от мене е имала и от роднините. И писмото от блудния син-баща ми: "Майко, реших да ти пиша.." Стари монети, отдавна без стойност, като спрялото време в часовници. Овехтели гоблени, бродерии, възглавници от мама направени, и нейния дух при мен каца, такава, каквато никога не съм я виждала-млада булка, почти момиче. И още по назад спрялото време, ме пуска като през порти вълшебни. Самата тя, баба ми още момиче...С коси на плитки сплетени по бял конник въздиша.
      Сълзите самички потичат, неспособна съм веч да побирам и една още въздишка от любов или мъка отронен. И хуквам навън. Тя, баба разбира какво ми е, но аз нея не зная, как сърцето и за още чувства място намира.