Ситовският надпис

Ситовският надпис представлява рунообразни знаци на писменост с неизвестен произход. До днес Ситовският надпис не е разчетен.
      Открит е през 1928 г. от родопски дървари. Първи изследовател е д-р Александър Пеев, председател на Пловдивското археологическо дружество. По-късно надписът е изследван от академик Иван Гошев, езиковеда проф. Иван Гълъбов и др.
      Има 4 хипотези за авторството на надписа: тракийска, келтска, сармато-аланска и славянска. Проф. Титов предлага разчитане на надписа като славянски текст. Другите учени не споделят неговото виждане.
      Съществува и версия, че надписът е естествен природен феномен, който буди асоциации с издялани в скалата символи.
      Надписът се състои се от 2 части върху загладена част от скала с дължина общо около 3,4 метра и ширина на загладената част (лента) 23-30 см.
      Намира се на 50 метра над пътя за Ситово, Пловдивска област, след разклона за с. Лилково. (Ориентирайте се на картата къде се намира Ситовският надпис)