Един път младият Пушкин отишъл в едно село

Един път младият Пушкин отишъл в едно село. Обичаят в това село бил какъвто и човек да дойде на гости да го поканят да преспи в къщата им. Пушкин отишъл в една къща и хората го поканили. Нагостили го и станало време за лягане, обаче единственото свободно легло било в стаята на дъщерята. Легнал, преструвайки се на заспал, Пушкин дочул разговора между майката и дъщерята който бил:

Майката:

– Дъще, ако се събудите през нощта и той те заговори, каквото и да ти каже, ти винаги му казвай „Не бива!“.

Дъщерята: Добре майко, ще послушам съвета ти.

…и така всички си легнали. Минали няколко часа, всички заспали и Пушкин заприказвал девойката:

Пушкин:

– Бива ли двама млади да са в една и съща стая, а да спят в различни легла?

…девойката по съвет на майка си казала:

– Не бива!

Преместил се той при момичето. След малко пак попитал:

– Бива ли двама млади да са в една стая, да лежат в едно и също легло и да са облечени?

…тя пак казала:

– Не бива!

Съблякли се. След малко Пушкин пак попитал:

– Бива ли двама млади да са в една и съща стая, да са в едно и също легло, да са съблечени и да не правят нищо?

…девойката отново казала:

– Не бива!

И така на сутринта майката попитала дъщеря си:

– Послужи ли ти съвета ми?

Дъщерята разгневено отговорила:

– Заради твоето „не бива“ Пушкин цяла нощ ми го набива!