Легенди за цветята

Легенди за цветята.

Ако сравняват жената с цвете, то момичето е най-красивото и нежно цвете. Пролетните празници са свързани с моминството, пробуждането, разлистването и цветята  с най-пълна сила символизират това. Празникък Цветница се нарича още  Цветна неделя, Връбница,  Вая, Куклин ден.

Легендите разказват, че цветята са ни дадени като подарък от боговете, затова в тях се крие някакво вълшебство и тайнственост. Красотата на цветята символизира висша хармония и съвършенство.

Ето няколко легенди за някои от цветята:

Легенда за маргаритката

Според стара християнска легенда Божията майка дала на малкия Исус  парчета от ленено платно да си играе. С ножица момчето изрязало малки цветенца, които разпръснало по поляната около къщата. И въпреки, че било още студено, те се превърнали в малки цветчета, носещи радост на хората.

Древногръцка легенда за теменужката

Една от дъщерите на Атлас била преследвана от Аполон. Въпреки, че бил бог на любовта, тя не отвръщала на любовта му и помолила всемогъщия Зевс за закрила.
За да я спаси от страстните преследвания на слънчевия бог, той я превърнал в уханно цвете теменужка (Viola), което се открива само по аромата му, но само когато смирено сведеш глава.

Теменужката  се  свързва и  с любовта на Наполеон към Жозефина. Посрещайки я в Нотр Дам, той й поднесъл букет от сини виолетки, като в центъра му била оформена с бели темнужки буквата “J”. Всяка година той й подарявал в деня на сватбата им тези цветя, а на гроба й в Малмезон  поръчал  килим от теменужки.

Легенда за момината сълза

Стара руска легенда разказва, че момините сълзи са израсли от сълзите на водната княгиня Волхова, която пламенно обичала храбрия гуслар Садко. Когато Волхова, че  той обича  Любава, излязла на брега, за да послуша за последен път чудесните песни на своя любим. Напразно го търсила по брега, дълго блуждала по поля, по блата и гори, вслушвайки се в звуците на нощта. И ето сред стройните брези Волхова забелязала два силуета на лунната светлина. Това били  Садко и Любава. Безмълвна, с наранено сърце, гордата красавица сломена от  любовна мъка тръгнала, за да се скрие в своето студено царство.Луната гледала  как от прекрасните й сини очи се ронели бисерни сълзи. Те падали в меката трева, превръщайки се в бели цветя. Така се появили момините сълзи – символ на красотата на любовта и болката на чистото, нежно, горещо моминско сърце.

Легенда за зюмбюла

През ранна пролет, когато снегът още не се е разтопил, зюмбюлът разлиства листа и показва, ароматните си цветчета в сини, бели или розовии съцветия. В древна Гърция смятат зюмбюлът за цвете на тъгата. Според преданието зюмбюлът носи името Хиацинт /hyacinth/,  младеж с красота равния  на боговете. Заедно с бог Аполон  безгрижно ловували и спортували. Веднъж по време на състезание по хвърляне на диск Хиацинт бил смъртно ранен. Главата му, като венче на полски цветец клюмвала все по-ниско. Аполон здраво държал в ръцете си умиращия Хиацинт, а сълзите му падали върху  къдриците му. Разделяйки се със своя другар, той тихо прошепнал: „Ти винаги ще живееш в сърцето ми, прекрасни Хиацинт! Нека споменът за тебе остане вечно в душите на хората!“. След смъртта на юношата от кръвта му израснало прекрасното цвете Зюмбюл.

Легенда за нарциса

Нарцис бил много красив юноша, син на речния бог Кефис и нимфата Лириопи. Нарцис станал много красив младеж и много жени се опитвали да се домогнат до сърцето му, но той бил безразличен към всички. Когато в него се влюбила нимфата Ехо, той я отблъснал. Един от херувимите, който бил влюбен в жестоко отхвърлената от Нарцис нимфа решил да накаже Нарцис, като го накара да се влюби в собственото си отражение. Нарцис умрял от любов по своя лик, появил се на повърхността на бисерно чистата речна вода. На това място пораснали красиви бели и жълти цветя, които  наричаме нарциси.

Легенда за лалето

Легендата за лалето идва от  казахския епос. Според него  в пъпките на лалето е скрито щастието. Дълга време никой не е могъл да разтвори красивото венче. Веднъж едно дете видяло лалето, радостно дотичало до цветето и го докоснало с нежните си ръчички. Пъпката се разтворила и   щастието литнало по земята. В Узбекистан съществува поверие, че небесносиньото лале, което расте и цъфти в планините, носи щастие.

Легенда за карамфила

В епоса на много страни се разказва за цветето на боговете – карамфила. Според поверията червените цветове предпазват хората от беди и неприятности. В една древногръцка легенда карамфилът е част от човека. Веднъж богинята Артемида тръгнала на лов, бродила из горите цял ден, но не срещнала дивеч. Разярена, тя си тръгнала с празни ръце. По пътя видяла пастирче, което свирело на кавал. Артемида го набила до кръв, защото мислела, че песента му е прогонила животните. От  капките кръв  поникнали червени цветове. Това били първите карамфили. Въпреки, че че карамфила поникнал от една несправедливост или точно заради това, по-късно те стават символ на доброто и справедливостта, на революцията, на борбата за свобода.

Легенда за кралицата на цветята – розата

Според древногръцкия епос Афродита,  разбирайки, че Адонис, нейният любим е загинал по време на лов,  тръгнала да търси тялото му. Сляпа за всичко друго тя не чувствала, как  остри  камъни и бодли се забивали в краката й. От  капките  кръв върху земята израснали великолепни рози. Сходна легенда има и в  древно индийската легенда  –  богинята на красотата Лакшми се е родила от пъпката на алената роза. Още история и легенди за възникване на розите.

И още приказката: Цвете в сърцето