Професор Джон Родър от Университета на Торонто и Бекара Сааб от Изследователския институт „Самуел Луненфелд” описват изследването на взаимодействието на два протеина в малък участък в мозъка, намиращ се в хипокампуса, който пък играе важна роля при дългосрочната памет. Подозрението, че любопитството и интелигентността, вече е доказано опитно.  Любопитството не е нищо друго освен изследване на света, за придобиване на нови знания. То е присъщо за световно известните гении Архимед, Евклид, Леонардо, Коперник, Галилей, Нютон, Айнщайн.

Любопитните хора винаги си задават въпроси и търсят отговори, мозъкът им винаги е активен. И понеже мозъкът прилича на мускул, който става все по-силен с продължителни тренировки, умствените упражнения породени от любопитството правят мозъка все по-силен и по-силен.

Любопитството е фактор за раждане на нови идеи.

Любопитството премахва отегчението на рутината от живота и съответно повишава интелектуалното удовлетворение. Любопитният човек винаги разполага с нови интелектуални „играчки”, с които да си играе.

Повече за самия експеримент можете да прочетете в e-vestnik.bg.

А до тази тема мен лично ме доведе любопитството ми. Беше ми любопитно защо хората любопитстват.  Всекидневно хората, отварят затворени врати, надничат в чужди шкафове и чанти, шпионират през ключалки, тръгват из вън града, извън страната си и дори мечтаят да отидат на друга планета.

Щом е вярно, че любопитството е признак за интелект, то моята котка трябва да е най-интелигентното същество на света )))


Но всъщност това полезното любопитство се нарича любознателност.

Й. Богомилова

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!