Най-мързеливото животно

Е това, че са го нарекли ленивец, не значи че е най-мързеливото животно. Има къде по-лениви. Да се виси на клон едва ли е по-лесно от това да се лежи в тревата. Малкото ленивче, обаче е по-мързеливичко от майка си, защото е в в люлката й.Ленивците са бавноподвижни, дървесни бозайници от групата на Непълнозъбите, разпространени в тропичните гори на Централна и Южна Америка.

За животни живеещи по дърветата съвременните ленивци са сравнително едри с дължина на тялото до около 70 см. Тялото им е компактно с дълги крайници и съкратен брой пръсти (два или три), снабдени с дълги и яки сърповидно извити нокти. Опашката им представлява незабележимо чуканче дълго 6-7 см. Главата им е сравнително малка, с къса муцуна и малка уста, а малките им закръглени уши са незабележими под дългата гъста козина.Козината на ленивеца е едно от многото чудеса на природата, наблюдавани у това странно животно. За разлика от останалите бозайници, при които козината се спуска от гърба към коремната област, при ленивците тя расте в обратната посока – от корема към гърба, тъй като тези животни прекарват по-голямата част от живота си провесени от клоните с краката нагоре. Във влажните условия на тропическите гори в козината на ленивеца се развиват и синьо-зелени водорасли – уникален пример за симбиоза между бозайник и цианобактерии. Тези водорасли осигуряват на ленивеца не само отличен камуфлаж но и някои важни хранителни вещества, които животното изблизва почиствайки козината си. Всъщност на пръв поглед занемарената козина на ленивеца сама по себе си представлява една малка екосистема приютяваща и редица непаразитиращи насекоми .

Въпреки флегматичното си поведение ленивците всъщност преуспяват в тропичните гори . Те са отлично присбособени за дървесен начин на живот и хранене с растителна храна. Бавната им подвижност е просто икономия на енергия, тъй като растителната им диета е бедна на хранителни вещества. Хранят се предимно с листа, пъпки и филизи, главно на цекропии , каквито повечето останали горски обитатели не ядат. Понякога може да сдъвчат и някое насекомо, малък гущер, не подминават и мърша. Имат голям, специализиран, бавно храносмилащ, многоделен стомах, в който специални бактерии разграждат твърдата растителност. Почти две трети от теглото на добре охранен ленивец се падат на съдържанието на стомаха му, като храносмилателният процес на това съдържание може да отнеме повече от месец. Всъщност метаболизмът на ленивциците е повече от два пъти по-бавен, отколкото се очаква за бозайници с такива размери. Тази икономична ниска активност се изразява също и в поддържането на ниска и непостоянна телесна температура: 30-34 °C когато животното е активно, и още по-ниска когато почива.

Ленивците прекарват по-голямата част от живота си висейки неподвижно по клоните на дърветата, придвижвайки се само при необходимост, но дори и тогава са изключително бавни; мускулната им маса е твърде малка и слаба за животни с такова тегло. Максимума на техните възможности, когато се почувстват застрашени, е да се придвижват с 4,5 метра в минута, но това им коства твърде голям разход на енергия. Затова и ленивците често предпочитат самоотбраната; техните дълги извити нокти не са за подценяване. Преди всичко обаче, ленивците могат да разчитат на отличния си камуфлаж и бавната им подвижност ги прави изключително трудно забележими.

Ленивците слизат на земята много рядко, за да се преместят на друго дърво или веднъж седмично за да се изходят, като обикновено използват едно и също място за целта. Причините за тези рисковани слизания на земята по нужда са неизвестни. На земята ленивеца е безпомощен и изключително уязвим, но за сметка на това е отличен плувец.

Женските ленивци обикновено отглеждат по едно малко годишно, но поради бавната им подвижност намирането на партньор може да отнеме повече време. Единственото малко на ленивеца се вкопчва в корема на майка си и единствената му грижа е да не се изпуска.

wikipedia.org