В очакване на Годо
Очакването може да е нещо прекрасно или нещо кошмарно. Струва ли си да превръщаме живота си в една спирка, на край света, където не минават влакове към Щастието?
Ден след ден да очакваме нещо, което ще ни направи щастливи и така да пропускаме самото щастие. Очакването трябва да заема точното си място в дните ни – ни повече ни по-малко. Ако нищо не очакваме животът може да зацикли и да се обезсмисли, ако предимно чакаме също.
Щастие и удовлетворение не може да ни донесе само едно нещо. Фиксиране на вниманието към едно нещо ограбва. Щастието е в пълнотата, в пъстротата на нещата, които ни заобикалят. То е в движението от едно към друго нещо. Докато очакваме своя „Годо“, можем да правим десетки други неща и ако той дойде, добре, ако не дойде, няма да сме скучали мъчително. Но занимавали се с други неща непременно ще дочакаме нещо, може би много по-необходимо и пълноценно.
© Ноември 2010, Й. Богомилова
Вашият коментар