Прашинката в чуждото око

Колко е лесно да видиш от страни грешките на другите. Лесно е да се възмутим как може да не вижда сгрешилия очевидното.

А собствените си грешки не виждаме, защото не можем да се видим отстрани. Вътре, в центъра на стихия от емоции, заслепени от тях не можем да преценим, лутаме се или „ясно“ виждаме съвсем погрешно решение.

Затова никой не бива да съди, да хвърля камък по грешните преди да се е изправил сам пред себе си, да е видял своите грешки и да ги е поправил.

Тогава може да съди.

Просто няма да има желание да го прави.

Тогава ще разбира другите и ще им помогне и те да разберат себе си и да се развият в правилна посока.

Й. Богомилова