Дежа вю – усещане за вече преживяно

Дежа вю – усещане за вече преживяно, сигурно ви е познато това странно чувство – „бил съм тук и преди, точно така“. Израза Дежа вю е  френски  и означава  „вече видяно“ и описва  чувство, че е човек вече е преживял случващото се точно по този начин. За първи път това чувство френския психолог Емил Бойрак е описал в книгата си  „Бъдещето на психоложките науки“. Феномена  дежа вю, той описва,  като „Припомняне на бъдещето“.

Учените са се опитвали и още се опитват да разберат, феномен или аномалия е дежа вю. Обикновено учените са скептични към виждането в бъдещето, ясновидства  и други такива пара нормални явления. Дежа вюто на практика се явява секунден поглед във времето.  Може да успеят да докажат, че е грешни импулси на нервната система или някакво друго обективно явление.  За мен, като обикновен човек дежа вю, е явление, което ми показва, че има нещо повече от това, което мислим. Донякъде е и процес на възприемане на действителността. Когато сънувам,  на сън имам усещането, че дадена вещ е моя, че познавам човека до мен, че съм на известно за мен място, макар и в самия сън да осъзнавам, че само усещането е такова, а тази вещ, този човек, това място никога не съм ги виждала и като на игра приемам, че са ми познати. В сънищата всичко е позволено, съзнанието не се съобразява с даденостите на реалността.

В този ход на размишления смятам, че дежа вю е нещо, като мигновен сън. Изключване от реалността и погледа и от страни. Така едновременно си в нея и я наблюдаваш, необременен от нея.

Сравнително често имам дежа вю от един или друг тип. Хора, които ми напомнят на нещо много познато, събития които по съдбовен начин са ми познати, места в които съм била преди, а дежа вю в усещанията е част от мен. И като споменах, че има видове дежа вю ето как условно ги описват:

• Дежа Сенти – „вече почувствано“ .
• Дежа Висите – „вече посетено“ .
• Дежа Веци – „вече изживяно„.
• Дежа Реве – „вече сънувано“

Има и понятия сходни или противоположни на явлението Дежа вю:

• Жамайс Вю – „никога не видяно“   описва  всяка позната ситуация, която не е разпозната от наблюдателя –  противоположния феномен на дежа вю и включва странното чувство у човек, който знаейки, че не е за първи път в подобна ситуация, чувства, че попада в дадената ситуация за първи път.
• Прескюе Вю – „почти видяно“ е усещането, което човек получава, когато е на път да получи прозрение. Често усещането е много объркващо и много рядко води до досещане. Често човекът, който изпитва това чувство казва „на върха на езика ми е“.
• Есприт де ескалиер – “ стъпаловиден разум“ е чувството, когато човек си спомня нещо прекалено късно. Например, вица е разказан и след време се разбира.  Или пък  знае нещо, но временно не си го спомня и колкото повече се напряга, толкова повече му се губи.

Може би причините за Дежа вю  и сходните психологически явления са различни при различните хора. Тези явления са трудни за проучване поради тяхната спонтанност.

Едно е сигурно Дежа вю съществува. Всеки може да приема, че то се дължи или че означава нещо според своите виждания за света и възприятия на реалността. Дежа вю е като мълния, която пропуква  границата на измерението, поглед във времето, усещане за съдбовност, знак за нещо особено в живота. Макар, че дежа вю рядко се случва в изключителни моменти в живота на човек, и „вече видяното“ е не особено важно събитие. Най-важното в този момент е усещането за него.

Не знам дали има и понятие „ почти осъзнато„, но аз имам и такива дежа-вюта. Те са по различни от горе изброените. Чувството се състои в това, че почти съм разбрала нещо, но почти не знам какво е и как да го обясна. Аз си го наричам прозрение. Усещане за нещо разбрано, без да мога да го назова. То е като прозорец към необозримото, проблясък, който ме допуска до висше и невероятно, за което само подозираме, че съществува.

Дежа вю ли е любовта от пръв поглед? Виждаш човек и вече ти се струва познат и искаш да си с него. Дежа вю ли е когато плъзгайки поглед по надпис прочиташ друго, точно онова, от което се нуждаеш. Ние сме много повече от онова, което си мислим че сме в свят, по – невероятен отколкото възприемаме.

Животът не поредица от ежесекундни „дежавюта“,  невидимо разпознаване на привидно познати неща, които несъзнателно следваме. Нека не ни стряска, когато внезапно нещо осъзнаем. Животът ни трябва да се превърне в осъзнато следване на неща, които не помним, но всъщност знаем.

Й. Богомилова, ©2011г.