За слънцето с любов

Отмина лятната жега, с поредните си рекордни температури. През последните години много се говори за вредното влияние на слънчевите лъчи, за изригванията и т.н. Но ние не можем без Слънцето и предстоящите здрачни зимни дни ще породят носталгия по топлината й светлината му.
Слънчевата светлина дава усещане за радост и щастие, предизвиква произвеждане на хормони, които ни кара да се чувстваме така, затова през зимата депресиите зачестяват.
Дори и на „шарена сянка“ през лятото сме събрали достатъчно витамин D за да стъпваме „здраво на краката си“, а разни малки сувенири от миди, пясък, камъчета, събирали светлината дни наред, могат да ни „греят“ през зимата.
Наскоро до България достигна Методът СЛЪНЧЕВО ХРАНЕНЕ, на Хира Ратан Манек

Допреди достигаха абсурдните слухове, че има човек който се храни само със слънце, но сега самият той дойде в страната ни и разказа как точно стоят нещата.
Разбира се това не е за всеки. Всеки сам решава доколко и какво може да се поучи от тази история.
Но едно е сигурно, че слънцето не само на теория е нужно за здравословния ни живот.
Всяка крайност внася дисбаланс, лишавайки се от слънчевите ласки или пък прекалявайки с тях може да си навредим.
С изгрева се събуждаме, а залеза предвещава настъпването на нощта, и времето за сън.
Така следвайки неговия ритъм, приемайки щедро, но и предпазливо ласките му, ще се завърнем към себе си.

Й. Атанасова