Театър

Актьорът следва порива. Тръгва на път, да види свят и светът да го види. Може да приседне по залез и да съзерцава, неповторимия спектакъл на потъващото в мрака слънце. Може да танцува в дъжда, ликуващ до забрава. Може да се изправи пред затихналата публика, и да ги гледа мълчаливо, като огледало в което самите да се видят, в своята истинска игра.
Тук и там спира странстващия театър, с единствен актьор, но с безброй маски, в които всеки би познал и една за себе си.
Животът е един огромен театър. Повечето безропотно следват избраната роля докрай. Други не спират да търсят ролята, в която душата им да се почувства по мярка.

Театърът е място, където се чувствам уютно. Била съм на сцената и сред публиката.
Магията е една и за двете позиции, но е с различен отблясък. Театърът не може да съществува, ако липсва сцената или пък публиката. Театърът е общуване между хората на сцената и тези, които със затаен дъх ги наблюдават.
Възможно е актьорът да си е само достатъчен и да се възхищава на собственото си изпълнение. Но актьор ли е ще търси понякога публика, пред която да разкрива тайни.

За това сме тук. Търпение. Залата постепенно се изпълва със зрители. Колкото по-шумно е пред спусната завеса, толкова повече е затаен дъх, от другата и страна. Сценичната треска владее и най-опитния актьор. Всъщност тя е едно от нещата заради, които се става актьор. Ако го няма вълнението….Ще е просто един рецитал на заучени реплики. Това е и разликата между театъра и киното. На театъра, едно и също действие носи всеки път малко по-различен нюанс емоция. Вперените очи, дори да са същите, на следващия спектакъл са други, очакващи да открият грешки на вече видяното. И спектакълът макар същия е нов, различен, защото актьорите са се променили мъничко и публиката се е променила мъничко.
Тайната, и тя е като гледана вече пиеса. Но разкрие ли се отново, вълнува отново, дори с по-голяма дълбочина на емоциите.
Тихо! Ако искате да ви чуят, говорете тихо. И дори в тишината ще чуете, че говорят и на вас.
Моля, изключете мобилните си апарати! Навлизате в друго измерение, където забързания ритъм на суетата, няма да ви достигне.
Готови ли сте за тайната?

Интересно ми е дами и господа, защо се завърнахте в двореца. Времената на разкош не отминаха ли? Бойните знамена не донесоха ли свобода и равенство?
И днес има разкош, макар криво разбран. Новобогаташите биха облекли стените си в банкноти само за да им е разкошно, тоест днешния разкош не е в красивото. Ако материалния разкош винаги е символ на суета, то днес е в своя апогей.
Винаги е имало бедни и богати . Преди богатите имаха стил, дали защото от бездействие са се занимавали с изкуство или поради надарени свише… А простолюдието превило гръб над създаване на материалните блага, не му е било до изкуство.
Бедния творец ли? Накрая се е оказвал незаконно-родено изтърсаче.

Защо ли светът е така устроен, че едни създават материалните блага, а други се възползват от тях? И колкото революции да сменят ролите, неравенството не се променя в своята същност.
В Светото Писание се казва, че всяка власт е от Бог. И всъщност всички тези смени на властта е само добиване на опитност, уроци, да се види как е от едната и от другата страна на камшика.
И един ден, тук или другаде, дуалистичния свят, който така ни ръби, когато сме от подтиснатата страна – ще престане да съществува. Утопията за мир и равенство ще се възцари над света.
Просто не сме готови.

Ето , днес съм в ролята на жена от простолюдието, но презирам богатите, смятайки ги за простаци облечени в злато. Осъзнавам своето високомерие и се уча да го превъзмогвам.
Тук, в двореца съм защото ми е уютно да се чувствам аристократка, родена за да живее в палат и да се занимава с изискани дейности. “ Че кой не иска “
И ето въпросите по които бих искала да чуя мнението ви:
Какво всъщност е аристократ? Отминало ли му е времето? Материалното състояние ли определя дали е или не е такъв? И аристократизма символ на добродетел или недостатък е? Каква е твоята  ролята в театъра живот?

Й. Богомилова