Вярата

Вярата е нещо, което в същността на всеки човек. Който твърди, че не вярва в нищо, също вярва, вярва в нищото. Липсата на Вяра е просто друг вид вяра, вярване в нещо друго. Някои хора вярват в логиката. Смятат, че само нещо, което може да се докаже е реално и си струва да му се вярва. Но в основата на всяка логика, на всяко доказателство има едно допускане на някакви вероятности. И върху това допускане за определени стойности на неизвестното се доказва дадена теория. Върху основните теории се градят други и други и така науката се изгражда върху първоначално допуснати вероятности. И само те се приемат за верни.

 

Забелязахте ли, подчертаните с червено думи, всички произхождат от думата Вяра. Философията на всеки човек в основата си е изградена на някаква Вяра, това в което той вярва. За някои неВерието, неДоверието е в основата на мисленето им. Те просто вярват, че не може да се вярва на никого.

Тоест нашата психика е избор: Вярно, Невярно.
Приемаме някакви първоначални стойности за Да и Не и програмираме цялата си философия върху тях. Не е ли нашата Вяра, алгоритъмът на нашия живот?
Разликата между вярващите в хубавото и позитивното, в смисъла и развитието и невярващите в това е ключът към щастието.

Вярването по първия начин не се нуждае от доказателства. Вторият начин на вярване се нуждае от доказателства (не е задължително да са верни). И дори да ги получи пак се съмнява, защото в основата на този вид вярване е неДоверието.

В каквото Вярва човек, това се случва в живота му.

Вярата не е продукт, получил се от нещо. Тя е заложена, като сетиво, като компас, който да води хората в земния им живот.
Вярата не освобождава от отговорност, тя прави хората по съзнателни и отговорни.
Вярата не се нуждае от доказателства, но вярващия всеки ден получава доказателства.
Вярата е светлината и топлината на живота ни.

Вярвам в това!

Й. Богомилова