Етапи на самотата

Самотата е ад. Човек сам се обрича на доброволно, мъчително изгнание. Търси милост отвън, но помилването може да стане единствено отвътре. Изтощеният от опустошителната болезнена самота човек, обаче няма сили да се справи сам. Човек изпитващ самота се изолира от околните. Болката, която изпитва от вътре, за него е неясна. Самотният човек не знае, че сам си я причинява, а смята, че околните го нараняват. Това е защитен механизъм, прехвърляйки вината на друг, но и пречка да може да се довери на някого.

 

Състоянието на самота минава през няколко етапа и човек неусетно може да потъне в дълбока самота, от която е трудно да се излезе. Затова, човек трябва да се наблюдава и да обръща внимание на понижено настроение за кратък или по-дълъг период. Емоционалните проблеми се натрупват, ако не се забелязват и не се работи върху отстраняването им.

Отначало човек може просто да му е скучно с един човек или с хора в позната или чужда среда. След това може да започне да усеща самота, липса приятна за него компания. Чувството на самота може да премине в болезнено изживяване, че е сам и никой не го разбира, никой не откликва на потребностите му. Появяват се усещания за обида и огорчение и на самотния човек му се струва, че всички са настроени срещу него, че или странят от него или го нараняват. Започва да търси утеха в неща, които му дават уют, домашни любимци, любими места сред природата, книга, хоби и т.н. Ако състоянието на болезнена самота се задълбочи, човек не намира радост в любимите животни, ни в красотата на природата, нито в любимите си занимания. Търси медикаменти, храна, алкохол и наркотици.

В даден момент човек вече от нищо не изпитва радост, изпада в апатия и навярно в дълбока депресия. При такива дълбоки състояния е нужно да се намеси специалист.

Но човек не трябва да се оставя да изпадне в такова състояние. Да, никой не иска да му се случва подобно нещо, и това се случва неусетно, но точно затова трябва да бъдем бдителни.

Какво можем  да направим все пак за да не потъваме в самота?

Като  начало трябва да живеем така, че да се чувстваме щастливи.

Дори, когато сме щастливи трябва да допускаме, че състоянието на щастие може да ни се изплъзне. Това не е песимизъм, а реализъм – бдителност. Нещо като застраховка. Това допускане, че е възможно, по никакъв начин не внася тревога в живота ни,  просто са мерки за безопасност. Ето някои мерки за застраховка при евентуален емоционален срив:

Приятелите

Трябва да има човек на когото имаме пълно доверие. Трябва да му дадем право да ни казва, когато забележи, че нещо се случва с нас. Можем сами да изберем ключова дума, която да ни каже, ако забележи емоционални колебания, или пък бележка, картичка, картинка, която визуално да подсказва, че сами сме си направили застраховка. Така забелязан на ранен етап проблема може да се пресече в зародиш.

Кутия със спомени

Тайната кутия със спомени има мощен емоционален заряд. Кутия със снимки, писма, предмети с най-прекрасните и мили спомени ще ти даде сили в труден момент.

Кутия с мечти

Едно местенце, където събираш мечтите си, снимки на местата, които желаеш да посетиш, на нещата, които жадуваш да придобиеш, списък със всичко мечтано, за което си струва да се вземеш в ръце, за да постигнеш.

Магически думи

Магически списък с любимите ти неща. Когато човек не се чувства добре, дори няма сили да се сети какво обича. Но когато прочете ръчно написания списък с любими неща, ще може да си ги спомни и така да ги пожелае, докосне, осъществи и излезе от омагьосания кръг.

Вълшебни звуци

Това е твоята любима музика, която ти носи радост, наслада и вдъхновение. Музиката е способна да те окрили и отведе на друго място и в друго време.

Изпиташ ли и миг самота, веднага вземи доза вълшебство и към радостта се завърни!

Й. Богомилова