Упование
Всеки човек има нужда от упование – нещо или някой който да му дава сили и сигурност. Противоречието е в това, че ако изберем неподходящ устой в живота си, и това нещо или някой се срине, изчезне, подведе ни, ще ни повлече към бездната. А в човешкия живот няма нищо сигурно и каквото и да избере човек, то носи риска в даден момент да се случи срив. Какво да се прави тогава, трябва ли човек да се предаде? Не, разбира се – в никакъв случай.
Какво може да се направи тогава?
Да се избира обект за упование, колкото се може по имагинерен. Всяко конкретно нещо, стеснява възможностите, трябва да се търси универсален обект, идея, сила. Много от хората вярват в Бог, той е всемогъщ, защото е извън материята, пространството и времето. Той ги е създал и управлява с лекотата на детска игра. За да действа упованието в Бог е необходима безрезервна вяра, та независимо какво се случва, упованието в Него да остава непокътнато, именно заради вярата, че той знае и може всичко.
Има хора, които не искат да вярват в Бог или в измислени висши сили. Такива хора обичат да вярват в себе си. Вярват в собствените си сили и се уповават на тях. Смятат, че сами себе си няма как да подведат и излъжат. Но се заблуждават. Човек може сам себе си да подведе и когато това се случи, пропадат в безнадеждност. Уповавал се единствено на себе си и след като нямат доверие на никой друг, почти никой не може да му помогне. Затова да за да действа упованието в самия себе си, човек трябва да допуска възможността, не винаги да е във форма, не винаги да е прав, не винаги да знае какво трябва. Но, че всичко се променя и след криза, идва възход. Но тук вече към упованието в себе си добавяме идея – идеята за преходността и цикличността на нещата.
Това означава, че човек не трябва да се уповава на едно единствено нещо, а на съвкупност от добре балансирани неща, концепция от скачени съдове в които събитията да могат да се движат оптимално. Нужно е човек като опитен алпинист да се обезопасява на няколко места, та ако едно от тях поддаде, другото да го задържи към скалата.
- Човек има нужда да се уповава на себе си, на това което може и на своите сили.
- Човек има нужда да се уповава на някаква висша сила, която е извън него и извън всичко.
- Човек има нужда от партньор, с който да в добро и в зло.
- Човек има нужда от близки и приятели, несъвършени човеци като него, които да му подават ръка и добра дума в труден час.
- Човек има нужда да се уповава и на случайността. Че някои или нещо би му помогнало в нужда и не трябва да отхвърля помощ идваща от неочаквано място.
Упованието на човек трябва да е като спестовен влог в различни банки, за да е сигурен, че поне една от тях ще съхрани спестяванията му.
Уповавайки се по този начин, човек си осигурява някаква относителна сигурност. Който търси сто процентови неща рано или късно ще бъде разочарован. Да се уповаваш, не означава сляпо да се довериш, а да намираш сили и смисъл в нещо важно за теб. Към упованието обаче е нужна и вяра. Не просто зрънце вяра, а Вяра, че всичко е за добро. Непоколебима Вяра, която да води през мрак и през пустош. А вярата непременно е свързана с някаква идея.
- Вяра в Бог
- Вяра в доброто
- Вяра в любовта
- Вяра в саможертвата
- Вярата в друг, по-добър свят
- Вяра във вечния живот
- Вяра в прераждането
- Вяра в хармонията на Вселената.
- …
Какво е това, в което ще имаш упование и вяра, знаеш само ти.
Й. Богомилова
Вашият коментар