Градините на себепознанието

Нашето съзнание е лабиринт, търсим пътя през целия си живот и когато намерим части от него, те не остават сигурни за винаги. Подобно на храсти, може да се разклонят, и затрупат пътеките и пак да ги изгубим. Нашите страхове са чудовищата и капаните, дебнещи из алеите.Надеждата е светлината, която ни води уверено по пътеките. Измамни миражи се опитват да ни отклоняват, завличайки ни в най-тъмните и запустели кътчета, от които, често измъкване няма.
Често пък има призрачни прегради, скривайки отворен път или врата.Любовта кара да затвориш очи и изчезва всичко, няма стени няма лабиринти има само криволичещ път. Друг път търсим ключ за залостена врата или врата за ключето до сърцето. Докато осъзнаем, че вратата е отворена или няма изобщо врата.
Десетки години лутане в лабиринтите, пукнатини в търсената цялост.
Не е важно извървения път, нито преместването. Важно е да излезеш от лабиринта. С Вярата просто се извисяваш над омагьосаните криволици и виждаш цветето на живота в неговата цялост и хармония.

Й. Богомилова