Списъците със задачки

Понякога се стараем, опитваме се да подреждаме нещата по степен на важност. Правим си списъци, избираме кое да е по-напред, кое на по-заден план, и почваме да отхвърляме нещата подред по списъка. Но нещо не се получава…Колкото и да ги правим, уж са подредени, не бъркаме никъде – не се получава. Усилията ни се провалят…Къде грешим, и грешим ли всъщност?
Просто правим нещата. Понякога ние ги подреждаме по важност, но се оказва, че те си имат друг списък и някой неща искат да станат по-скоро от другите. Това се е случвало на всички хора, несъмнено какъв е “списъка” – дали ще е написан в бележника със задачки, дали ще е на компютърен файл или ще е “написан и подреден” в главата ни. Просто някой задачки които сме оставили на заден план, планирали сме ги да ги направим малко по-далеч във времето – те като че ли “искат” да станат по-бързо от другите, да ги изпреварят.
И тогава като че ли целия списък се проваля. И почваме да съжаляваме, че сме го направили, че сме се провалили, че е загубено време.
В такъв случай имаме само няколко варианта – да продължим да се опитваме да правим всичко подред, губейки ценно време и влагайки излишни усилия и нерви, да се откажем от списъка, или… да направим това „нещо“ което е на по-задна позиция. И тогава някак неочаквано за нас – нещата се подреждат и си идват на мястото.
Понякога от гледна точка на времето и списъка едно нещо само на пръв поглед е маловажно и второстепенно за нас. Не, че е маловажно дадено събитие, но просто си мислим, че може да го направим в бъдеще време, да го отложим. Но това не е така. Събитията си имат свое време когато трябва да се случат. И те не се интересуват от нашата подредба и категоризация. Когато “им дойде времето” и трябва да се случат, те се случват и без наша помощ. И тогава ние можем да се възползваме от това – да ги направим, и по такъв начин да спечелим или да им се противопоставяме. Ако им се противопоставяме само губим, но ако ги направим, ако им помогнем да се случат – тогава всичко се улеснява. Получава се някак си – естествено. Списъка си се само-подрежда. И това което сме планирали, това което сме искали да направим, което е било наша цел – се случва. Случва се много по-бързо, много по-добре отколкото сме очаквали. Но е така, защото понякога не всичко зависи от нас. Понякога дадени събития си имат своя собствен ход – т.е. в зависимост от моментното положение те се случват по-рано или по-късно във времето. Променят своето местоположение в нашия списък от задачки. И ние трябва да успеем да видим, да усетим тази промяна. Тогава всичко ще бъде наред и планираната цел ще бъде достигната в най-кратки за нас срокове и с най-малко усилие. А вървим ли против този процес – ще имаме трудности.
Може би за някой хора да си направят списък от задачки и да го следват си е принцип, и не желаят да се отклоняват. Но трябва да се запитат – “Ами ако този “принцип” води в лоша посока?”. И няма как да се разбере това, ако не можем да погледнем нещата отстрани в какво положение са.
За това трябва да има списъци, но не трябва да ставаме „хора по списък“. Списъка е не за да се следва а за да даде представа. Иначе без него е възможно хората да се чувстват разпилени. И не трябва да се допуска грешката – когато се направи такъв списък от задачки, да не се отклонява от него, да се следва точка по точка. Тогава се губи хоризонта и представата за моментното състояние на нещата и как ние сме ситуирани в това положение.

Борислав