Хората все повече се заседяват пред компютрите си. Там е по-лесно да са откровенни или да лъжат себе си или другите.  Скоро обаче открили, че недоразуменията зачестяват поради липсата на езика на тялото. Репликите, които си разменят се оказват твърде сухи или двусмислени без събеседникя да може да види изписаната емоция на лицето или  жестовете на тялото. И така се появяват първите усмивчици, намигвания и плезения изписани с точки и запетайки. Новата морзова азбука, но на емоциите. По-късно се появяват и онези забавни личица, които така обожаваме – емотиконите, давайки възможност да може да изразиш емоцията, която изпитваш и да може да видиш емоцията на другия. Това е така защото в нормалния разговор  съобщението  е съставено на 60% от езика на тялото, 10% от самото изказване и 30% от интонацията на гласа.
Един и същ израз в комбинация с жестовете и интонацията дават съвсем различно послание.
Ако познаваш човека с когото разговаряш виртуално в съзнанието изплуват жестовете, които той използва в един или друг случай и дори „чуваш“ интонацията на гласът му. А когато разговаряш с непознат и още повече, ако не използва и емотикони, лесно може да се подведеш и когато един ден застанете един срещу друг – сякаш е друг, различен човек от този с който си разговарял.

Хубаво би било, ако хората осъзнаят това и при възможност не заменят живото общуване с виртуалното.

Й. Богомилова

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!