Като по часовник

Разпределяме дните си по часове и минути. Следим часовника, бързаме, тревожим се дали ще се сместим в графика. А минутите се изплъзват, възникват извънредни ситуации и цялата организация рухва. Изпадаме в стрес и отчаяние.
А има дни в които всичко е като по часовник. Перфектно случване на събитията, въпреки наши грешки, закъснения и непредвидени обстоятелства. Удовлетворението от такъв ден е невероятно. И гледаме на него, като на чудо. А това е бил един съвсем обикновен ден, и като него биха били и останалите, ако по-малко се тревожим за неща независещи от нас и наблегнем на тези, които зависят от нас, също без да се тревожим. Чудния ден се е случил, защото са се натрупали положителни събития и действия и както капката прелива, така и „Деня, като по часовник“ се е случил. Тревогата е излишно бреме. Тя с нищо не помага, напротив. Кара ни да бъркаме, за се забавяме и дори да сме неспособни да правим рутинни неща.
Но как човек да не се тревожи? Да, тревогата идва неочаквано. Но и не съвсем. За да изпаднем в чувство на тревожност, стреса се е натрупвал дълго малко по малко. Всички грешки в организирането и изпълнението на предишни дни от години, всички грешки в дневния режим, в режима на хранене, в общуването…и т.н.
вместо да ни поучат на време, са се натрупали в едно голямо огорчение, което виси над нас заплашително и тиктака: Бързай!

Но за да стигнеш на време, често трябва да забавиш темпото и дори да спреш. Друг път се налага да минеш по друг маршрут, да пропуснеш неща и направиш нови. Но тези неочакваности, няма да те стресират, само ако си ги допуснал в графика, защото те така или иначе ще се наместят в него, измествайки нещо, и то често от най-важните неща.
Но може ли да се предвиди и непредвидимото?
Какво ще е то – никой не знае, дали ще го има също. Просто се допуска, че може да го има. Че нещата, които трябва да се свършат са само парченца от пъзела, и как точно ще се подредят и напаснат, ще знаем едва вечерта.
Затова поеми си въздух, тръгни спокойно и с вяра, и …бързай бавно….

Й. Богомилова

Време,  Нямам време