Копнеж по невъзможното

Някога живеех далече от морето. Много мечтаех да съм близо до него и всеки ден да се взирам в синия му безкрай. „
Мечтите се сбъдват. Копнежа по него ме доведе на брега.
Днес живея близо до морето, но не всеки ден къпя погледа си в него. Достигнала хоризонта му, вече имам други мечти, онези далечните и почти невъзможните.
Не, че вече не обичам морето, просто то вече е сбъдната мечта. Усещането не е като копнеж. Хубаво е когато съм край него. Това не може да се промени. Хубаво е и че мечтата ми по него не се оказа илюзия, както често се оказват далечните неща.
Може би копнежът, със своето нетърпение да се доближиш към далечното е двигателна сила, която ни приближава към целите ни. Хоризонта е недостижим и това е хубаво. Така сме в движение. Едно неотменно разстояние между нас и недостижимото. Недостижимо на пръв поглед. И недостижимо само ако го гледаш. Втурнеш ли се да доплуваш до него, рано или късно ще го достигнеш. А всяка достигната мечта, разкрива нови хоризонти – далечни, но вече не и невъзможни.

Й. Богомилова