Анатомия на греха

Има хора, които цял живот се страхуват от това да не сгрешат и други, които не само не им пука, но и умишлено се стремят да правят грешни неща. Истината както винаги е по средата.

Думата грях звучи тежко и религиозно. Но тя съществува, като понятие, но и като реален проблем и е така от хиляди години.  Правилата за правилен живот, както неписани, религиозни, обществени, юридически и т.н. до голяма степен се припокриват. Това е така, защото едни и същи грешки, наистина водят до едни и същи последици и хората от различни времена и цивилизации са стигали до този извод.

Всеки допуска грешки, от тях се учим. Важното е урока да се усвои и да не се повтарят. Грехът идва там, където човек започва да харесва грешките си. Омаловажава ги, повтаря ги с мисълта“ Ще ми простят“ или още по-лошо „Не ми пука „. Грешките вече са изменили задачата си да учат и да служат за развитие и са поели по пътя на деградацията. Вече се правят съзнателно и умишлено. Първата степен е като се смятат за незначителни, стават нещо обикновено с което се свиква и дори по-големи грешки не плашат. Така се притъпява съвестта, изгубва се ориентира и се тръгва надолу, като се стига до престъпления, които се извършват безскрупулно и с наслада.

Грешките са само леки болезнени спазми, които предупреждават за неправилна посока и като се коригират на време се възстановява духовното здраве. Ако не се усетят тези сигнали грешките се превръщат в хронична болест, след това в доброкачествено образование и накрая в тумор, който ако не се изреже погубва човека.

Затова разликата между грешката и греха е как се възприемат и за какво служат .  Ако се държи будна съвестта и не се получава наслада от грешките, те ще служат  за уроци и човек ще се развива в правилната посока.

Й. Богомилова