Власт над съня

Затворих очи и се отпуснах…трябваше да го направя! Исках го! Колко дълго мислих за това … Вече трябваше да се случи!
Отпуснах се…оставих мисълта да тече по своя си логика. Започна да се трансформира в странни причудливи форми. Усещах, как ми се изплъзва контрола. Но трябваше да го запазя на ниво – в готовност.
Ето това е….Заспивам, осъзнавам го…потъвам в съня и съм будна.
Ако отворя очи ще съм и тук и там в другото измерение.
Едновременно бях в съзнание и без съзнание. Успях.
Ето го съня.Минава през мен с необикновените си метаморфози. Опитвам се да управлявам картините, усещанията …но не…виждам ги осъзнавам ги но остават недосегаеми.Безсилие. Трябва да успея…стигнах толкова далеч…
Сънят трябва да ми се отдаде, както аз всяка нощ му се отдавам.
Напрегнах мисълта си …картините започнаха да се губят в мъгла….
Изчезнаха…..

…Аз бях в средата на НИЩОТО.

Защо се опитах да подчиня съня на съзнанието си?

Защо го пропъдих и вече не идва при мен?
Ще се завърне ли?

Има неща с които не трябва да се играе. Особено с нещата, които не разбираме. . . С тайните и магически неща.
Винаги когато изгубим нещо успяваме да го оценим.
Аз разбрах, че сънят е Дар.
Умората е ключ, който отваря вълшебна врата към други светове.
Не ми стигаше вълшебството на сънищата и отмората, която имах на следващата сутрин. Аз исках да мога да контролирам нещо не подвластно на контрол.
Успях, за миг. Но на каква цена?
Разбих загадката на съня. И за какво ми е, когато никога няма повече да се докосна до нея?

Тайно се надявах, че един ден уморена от безсъние, разкаяна от дързостта си ще заспя.
Нещо толкова невероятно и не подвластно като съня, може би има силата да ми прости.
Молих се за прошка в безсънните нощи. Смирено се отдавах на забравата, без да чакам, без да се взирам, без да искам…

Един ден се събудих.
Сънувала. Денят бе разцъфнал, невидимо за мен. Бодрост, отдавна забравена ме поведе през него.
Но през целия ден притварях очи и благодарях за съня.
Нека идва, неочакван, неуловим, невероятен и да ме води където пожелае.
Кога заспивам – не искам да знам, защото в това е вълшебството.

© Октомври 2010, Й. Богомилова