На личен ден Гергьовден злати са люлки спуснали …

‎

„На личен ден Гергьовден злати са люлки спуснали на Грозданкини дворове: вървяло мало, голямо за здраве да се люлее.“ … Обичаите, празниците и традициите са най-важното нещо в живота на нас – българите и ако ние се разлистим из пожълтелите страници на историята и се вгледаме в дълбочината на вековете наистина ще се докоснем до тези светини и ще разберем, че традициите са тези, които запазват живецът на българина. Ето, че наближава още един прекрасен български празник – Гергьовден. Знаем ли си нашите обичаи за този празник и благодарение на кой от всички ще се потопите в магията на празника зависи от вас, но ние ви предлагаме да погледнете през прозорчето на българската история и заедно да видим какво разказва празника:

Като един от най-важните късни пролетни празници, Гергьовден е свързан с първите големи събори и панаири, а късното му пролетно положение, когато целият стопански живот е в своя кипеж пред настъпващото лято, усилва неговото значение. На много места на този ден всеки стопанин изнася и пали по нивите слама от Бъдни вечер, за да не бие град; с тази цел по нивите се заравя на Гергьовден и великденско яйце. Най-често на този ден става така нар. „кръстоноше”, при което с икони, хоругви, църковни и народни молитвени песни народът и свещеникът заобикалят границите на селското землище. Това става и се прави за плодородие и за пазене от град.

Един повсеместен обичай е да се берат цветя и билки преди слънце по полето. Това се прави от младите – с песни и веселби. От тия цветя се увиват венци за първото агне и първата овца в стадото, и за съдините, в които се събира млякото. Издояването на овцете и кравите става през венец от цветя. Жилища, обори и другите сгради биват обкичени в зеленина. Млякото, издоено на Гергьовден се раздава на бедни и по чужди къщи. Интересно е чисто женското хоро, което се играе в някои села, на което песента за „миличък Свети Гьорги”, който обхожда посевите, допълва настроението на вяра през целия ден и обичаите му.

Важен е и Гергьовденския курбан. Той се прави навсякъде и почти всеки приготвя по едно агне за курбан, освен него на Гергьовден се меси на много места кравай.  На много места на този ден се устройват младежки забави с главно гадателен характер – например надпяването на пръстените. Тези люлки, устройвани из градините, служат за предричане на щастие в женитбата. Текста на песента, която пеят люления и люлеещия е:

Люлка се люля, девойко, люлка се люля,

Та кой се люля, девойко, та кой се люля?

Пена се люля, девойко, Пена се люля.

Та кой се люля, девойко, та кой се люля?

Йован я люля, девойко, Йован я люля.

(имената на Пена и Йован се заменят със съответните имена на люления и люлеещия).

К. Герчева, Април 2012