Историята на сладоледа

Историята на сладоледа може да бъде проследена до дълбока древност. И днес той е един от най-популярните десерти, но тръпката от яденето му вече не е същата заради многобройните вкусове. Чудиш се кой би ти харесал най-много…

Въпреки ледената си същност, той далеч не идва от Севера. Произходът на сладоледа е преписан на китайски император, който още в началото на новата епоха открил начин да комбинира лед и мляко.

Историята на сладоледа продължава с римският император Нерон, за когото се смята, че по негово време за първи път този десерт бива споменат и в пределите на Европа. Императорът  пращал слугите си на върха на планината за лед и готвачите му приготвяли десерти с мед и плодове.

Предшественикът на съвременният сладолед, който в началото наричали сорбе бил направен от сняг и селитра по китайска рецепта донесена от Марко Поло през XIII век.  Рецептата била ревниво пазена и за онези които не били запознати сладоледът бил истинско чудо.

Много имена са успели да оставят отпечатък върху историята, развитието и разпространението на сладоледа. Например съпругата на крал Анри II – Катерина Медичи пренесла сладоледа от Италия във френския двор. През 1600 година италианският имигрант Джовани Бозио отваря в Ню Йорк първата сладоледаджийница и така пренася сладоледа през океана. Идеята за сладолед между две бисквитки покорява парижаните благодарение на неаполитанеца Тортони, докато венецианеца Сартели покорява цял Лондон.

През 1668 г. във френската столица отваря врати кафето „Прокоп“, носещо името на собственика си – Франческо Прокопио дей Колтели, където се предлагат около 80 вида разнообразен сладолед, който се приготвя на машина, изобретена от дядото на Франческо.

През XVIII век се усъвършенстват и методите за замразяване на сладоледа. Бизнесът със сладолед става популярен и в Европа и Америка. Нанси Джонсън създава и патентова свой собствен уред за правене на сладолед. Неин сънародник – американецът Джейкъб Фъсел основава първата фабрика за производство на сладолед през 1851 г. През 1892 известният парижки готвач Огюст Ескофие влиза в историята на сладоледа, защото създава мелбата. През 1905 г. в Ню Йорк е измислена вафлената фунийка от италианския търговец Маркони. През 1922 г. друг американец на име Крисчън К. Нелсън патентова ескимото.F

Съвременният промишлено произведен сладолед се състои от: мляко (с повече от 10% масленост), сухи млечни остатъци – протеини и карбохидрати (0 – 12%), захар (12 – 16%), стабилизатори и емулсии (0,2 – 0,5%), вода (55 – 64%). В днешно време сладоледа се е усъвършенствал по всички критерии – видовете, вкусовете. Можете да го комбинирате с тортена гарнитура, в коктейли, с коняк, пресни плодове, шампанско, чай или кафе… или просто да го ядете като самостоятелен десерт. Може да го похапвате през всеки сезон и навсякъде.