Историята на една маска

Толкова лица беше закривала,че вече не помнеше собственото си лице.
Всеки пък когато някой се скриваше зад нея, тя се усещаше различна.
Понякога я обземаше внезапна омраза и презрение към света. Чувстваше се великолепна, единствена, велика и всеки дръзнал да я види, трябваше да падне в краката и от благодарност.
Друг път се чувстваше плаха, сърцето и трепваше от всеки шум и движение, искаше и се да заплаче, да избяга да се скрие….
Случвало и се е да не изпитва нищо. Сякаш е празна от вътре.
Спомените от любовни мисли се преплитаха в едно единствено любовно чувство.
Бездънната тъга я теглеше в непрогледна бездна.
Колко пъти се бе виждала да посяга и взема неща, които другиму принадлежаха.
С отвращение си припомняше мръсни ръце, които са я докосвали, след като се бяха се мазнили в скъпи блюда.
Ненавиждаше се за похотливия начин по който понякога гледаше.
Не искаше да си спомня за мига в който посегна и отне живот, Сякаш алените пръски нищо не можа да отмие и никаква боя да заличи.
А болката от човъркащата завист при всеки дъжд я човъркаше като стар ревматизъм.

Стопанина й, стария продавач на карнавални костюми я пое в ръце.
За пореден път щеше да я отдаде на друг за няколко жалки късчета хартия. Тя безропотно зачака да погледне света през поредните очи.
Клиентът отказа да я вземе. Била твърде похабена. Избра една нова лъскава маска на която и беше за първи път.
Стария продавач огледа маската, е може би друг клиент ще я вземе на половин цена….
Минаваха месеци, а тя стоеше със старите спомени. Край нея се появяваха нови, жадни за приключение посестрими.
Един ден стопанина и я взе, огледа я пак и я захвърли на боклука.
Стана и много тъжно, толкова години му бе служила вярно….
Но не можа да се разплаче. Беше само една маска.

Един скитник разрови боклука. Видя маската,взе я, почисти я с края на дрехата си. Погледна през нея.
Тя за първи път се почувства с в о б о д н а

Й. Богомилова

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!


Статията е прочетена 158 пъти