Историята на една маска

Историята на една маска

Толкова лица беше закривала,че вече не помнеше собственото си лице.
Всеки пък когато някой се скриваше зад нея, тя се усещаше различна.
Понякога я обземаше внезапна омраза и презрение към света. Чувстваше се великолепна, единствена, велика и всеки дръзнал да я види, трябваше да падне в краката и от благодарност.
Друг път се чувстваше плаха, сърцето и трепваше от всеки шум и движение, искаше и се да заплаче, да избяга да се скрие….
Случвало и се е да не изпитва нищо. Сякаш е празна от вътре.
Спомените от любовни мисли се преплитаха в едно единствено любовно чувство.
Бездънната тъга я теглеше в непрогледна бездна.
Колко пъти се бе виждала да посяга и взема неща, които другиму принадлежаха.
С отвращение си припомняше мръсни ръце, които са я докосвали, след като се бяха се мазнили в скъпи блюда.
Ненавиждаше се за похотливия начин по който понякога гледаше.
Не искаше да си спомня за мига в който посегна и отне живот, Сякаш алените пръски нищо не можа да отмие и никаква боя да заличи.
А болката от човъркащата завист при всеки дъжд я човъркаше като стар ревматизъм.

Стопанина й, стария продавач на карнавални костюми я пое в ръце.
За пореден път щеше да я отдаде на друг за няколко жалки късчета хартия. Тя безропотно зачака да погледне света през поредните очи.
Клиентът отказа да я вземе. Била твърде похабена. Избра една нова лъскава маска на която и беше за първи път.
Стария продавач огледа маската, е може би друг клиент ще я вземе на половин цена….
Минаваха месеци, а тя стоеше със старите спомени. Край нея се появяваха нови, жадни за приключение посестрими.
Един ден стопанина и я взе, огледа я пак и я захвърли на боклука.
Стана и много тъжно, толкова години му бе служила вярно….
Но не можа да се разплаче. Беше само една маска.

Един скитник разрови боклука. Видя маската,взе я, почисти я с края на дрехата си. Погледна през нея.
Тя за първи път се почувства с в о б о д н а

Й. Богомилова