Плашилото всъщност никого не плаши, освен гаргите, че даже и тях.
И името му даже не е страховито, а нарицателно за нещо жалко и проскубано, безмозъчно и никакво.

Малко тъжни, плашилата – онези в полята или тези сред човеците, живеят своя живот за да бъдат другите неПлашещи, красиви, спретнати, идеални.
Поне са необходими. А има ли по-важно нещо от това да си полезен. За какво е всичкия ум и външен блясък, ако са полезни само на себе си и не
правят нищо за другите? Суета.

И подобно на плашила, доста хора носят харизани дрехи, и превели гръб и взор, засрамени от този факт, също като тях са тъжни.

А дали е възможно плашилата да станат веслели и усмихнати? Сътворявайки от стари неща костюма им пак да бъде със стил?

Всъщност напоследък е моден идилистичния романтизъм. Вадят се от раклите стари, селски дрехи и тъкани или се имитират такива.
Движението назад към природата и простия, наивистичен вид се развива успоредно с тип „упадъчен градски“.

И тогава какво ще остане за плашилата?

картинки на щастливи плашила

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!


Статията е прочетена 1 422 пъти