Легендата за коледните чорапчета

Някога, много отдавна живели три сестри. Девойките скоро трябвало да се омъжат и всяка да поеме по своя път, но след загубата на майка им, се струпали много отговорностти – чистене, готвене, пране… Една вечер след като изпрали дрехите си, постряли своите чорапи над камината за да изсъхнат по бързо. И ето, че в тази нощ се случило тяхното “коледно чудо”, което е останало в историята и до днес.
Св. Николай, знаейки за изключително трудното положение на семейството, спрял пред къщата, погледнал през прозореца, за да се увери, че всички спят. Забелязал оставените на камината чорапи, взел три торбички със злато, влязъл през комина и напълнил чорапчетата на трудолюбивите момичета.
Рано сутринта, сестрите станали за да приготвят закуската, и когато посегнали да си обуят чорапите…..Изненада. Проверили вратите и прозорците, били заключени….
Така трите девойки получили за коледен подарък хубава зестра.

Но нали българчетата сме такива: „…..А-а-а-а …знам го п о друг начин“

Ето и за коледните ботушчета:

Една майка имала много деца на всякъква възраст. Трудно и била да се справя с възпитанието им, били палави, шумни и разхвърляли ужасно.
Тя непрекъснато ги молела да си подреждат вещите: дрехите, играчките, обувките. Но накрая винаго се налагала да върви след тях и да оправя.
От изтощителния труд покрай децата и прехраната на семейството, тя се разболяла. Било по празниците и децата се стреснали. Нямало кой да им приготви курабийки, парцалени кукли и войничета от клечки. Опитали се да си сготвят, каша, да пооправят, но нали да деца не се справили кой знае колко.
Полу-гладни, тъжни и уплашени, се гушнали и се помолили да стане чудо. На сутринта майка им била по-добре. В къщата била по чудо за пръв път подредена, а вечно разхвърляните им ботушчета били строени в редица и пълни със лакомства.